Отзивчивите родители имат особено ведри и уравновесени деца. Може ли отзивчивостта да се учи? Късмет имат онези родители, които природата е надарила с отзивчивост и деликатност – безценен подарък, който безкрайно много улеснява отношенията им с децата. Този подарък им помага да улавят сигналите на малчуганите, да чуват казаното от тях и дори да разбират скритото между думите. Всичко това оказва огромно влияние – с такива родители детето се чувства разбрано, сигурно, защитено. То расте с убеждението, че е обичано и че не може да му се случи нищо лошо. Дори в трудна ситуация някой ще помогне всичко да се оправи.
През първите три години детето е особено чувствително към отзивчивостта на своите родители. Ако през това време мама и татко винаги са откликвали на неговите нужди, ползата за малчугана остава за цял живот. Той се развива хармонично и преди всичко се научава да слуша, тъй като ушите в много по-голяма степен, отколкото очите, са в състояние да разпознават най-тънките нюанси не само на изказаното, но и на вложеното чувство.


Първият и вероятно най-важен обект на тренировката ви по отзивчивост е бебето. Още в този ранен период то е готово да слуша внимателно и да улавя всички полутонове в гласа ви. Чрез това се създава отлична основа за взаимно разбирателство през следващите години. Задължително обаче е от самото начало да спазвате някои правила на добрата комуникация.
Когато говорите на детето, концентрирайте се върху разговора, доколкото ситуацията позволява. Ако забележите, че то иска да ви каже нещо или ако вие искате да му съобщите нещо важно, нужно е пълно внимание от ваша страна. Това означава да се обърнете с цялото си тяло към детето и да го гледате в очите, но не през цялото време, за да не го притеснявате.

Всеки разговор да е обмяна на мисли и в никакъв случай не бива да е монолог. Нека протича като игра на тенис – първо мама, после ти, после пак мама... Дори при общуването с детето, което още не може да говори, водещ да е диалогът, а не монологът. Разбира се че при бебето може да придружавате с думи всяко свое действие – обличането, храненето, смяната на пелените… Това не е рутинна комуникация – вашият говор е топъл, живителен “душ”. Добре обаче е да не заливате детето с порой от думи, за да може и то да се включи с усмивка, с повтарянето на някоя сричка, с гукане, което просто означава: “Мамо, обичам те, ти си супер!”
Важно условие за добрата комуникация между родители и деца е търпението
Търпение е необходимо, когато 2 ½-годишното ви хлапе при качването в препълнения автобус настоява да видите как камионът за боклука поема контейнера. Може да е досадно, но ако не го слушате, как то ще разбере, че го обичате?
Търпение е необходимо и когато 3-годишното ви момиченце на въпроса, какво е правило в детската градина, отговаря “Нищо”. Ако се сдържите да не избухнете, след час-два то ще ви разкаже причината за яда си – момчето с къдравата коса, което вашата дъщеричка харесва, днес е играло само с другите момичета…