Според проучването й сегашното състояние на майчиното здравеопазване в България показва, че процентът на цезаровото сечение у нас е 42%. СЗО е направила много обстойно изследване за секциото по целия свят, което показва, че между 10 и 15% е секциото, което помага да се намали майчината и неонаталната смъртност, я всеки процент отгоре е резултат от друга мотивация. Перинатална смъртност в България е 11/1000, в ЕС – 7,14/1000. Мъртвите раждания в България са 8%, в ЕС – 5,27%, а неоталната смъртност в България е 4,5%, докато в ЕС е 2,74%.
„Статистиките показват, че това, което правите в момента, не е най-ефективното
Раждането, според медицинския стандарт по акушерство и гинекология, е дефинирано като медицинско събитие. И точно това е коренът на проблема. Сегашната култура на раждането в България показва, че бременността и раждането се разглеждат от медицинските специалисти като рискови състояния за всички жени, а не като нормално събитие от живота. Много повече се разчита на технологиите, отколкото на акушерската грижа. Прилагат се твърде много ненужни интервенции, без клинични показания. По време на бременността това са прекалено многото изписани лекарства, както и използването на ултразвук. По време на раждането това са прилагането на клизма, бръсненето, прилагането на Кристелер, рутинното използване на окситоцин и епизиотомия. Според научните изследвания към момента, всички тези интервенции са класифицирани като ненужни и вредни. Това са остарели практики, които се базират на някаква митология, а не на научни изследвания. Оказва се, че няма унифицирани стандарти, валидни в цялата страна“, каза д-р Купър. Та обърна специално внимание и на ситуацията при акушерките в България. „Регистрираните акушерки са 5897. Много от тях са в пенсионна възраст. Средната възраст на акушерките е 52 години. Голяма част от тях работят на две места, други напускат страната, за да работят на други места, където имат възможност да практикуват автономно и да имат възможност за кариерно развитие. Това означава, че има криза в акушерството. Нужни са спешни мерки, за да се подобри ситуацията за акушерките, които искат да останат тук, или пък да бъдат привлечени акушерки от други държави“, каза тя.
Д-р Купър подчерта, че обучението на акушерки в България е съобразено с директивите на ЕС, които постановяват, че професията е автономна и признават свободното движение на медицинските специалисти в рамките на ЕС. „Наредба 1 на МЗ, която регулира автономните дейности, които акушерките могат да извършват без лекарска супервизия, е всъщност резултат от въвеждането на директивите на ЕС. Става ясно обаче, че по време на своето обучение акушерките получават знания и умения, които не могат да приложат на практика. В България акушерките нямат право да назначават рутинните изследвания на урина и кръв - най-основният похват от грижата за бременните жени; да правят гинекологични прегледи (дори не са обучавани да правят такива прегледи, а това е нарушение на европейската директива за компетенция на акушерките); да оценяват записа на детски сърдечни тонове; да работят извън болниците или без акушер-гинеколог; да сключват договори с НЗОК, което ги поставя в неравностойно положение. По време на раждане нямат право да взимат клинични решения за физиологично раждане; да правят гинекологични прегледи, за да проверят разкритие и не могат да извършват зашивания при епизиотомия. Въпреки че според Наредба 1 акушерките могат да асистират по време на раждане, ролята им е сведена до пазене на перинеума, а това е един съвсем малък, технически детайл на края на раждането и той не описва изобщо това, което имаме предвид под асистенция. Грижата след раждането не е част от пакета майчино здравеопазване. Акушерките трябва да могат да оказват подкрепа по време на кърменето, да преценяват физическото и емоционално здраве на майката и детето“, поясни британският здравен съветник. „Имах наблюдения върху акушерките, които работят автономно и за този период се срещнах с 35 жени. Това, което видях е, че уменията на акушерките всъщност са изгубени и се дава превес на технологията. Това, което се опитах, е да помогна на акушерките да върнат част от уменията си като коремна палпация или слушането на тоновете на бебето с акушерска слушалка и доплер. Това, което ми направи особено впечатление е, че те наистина предоставят време и пространство на всяка жена. Изслушах и историите на жените, за повечето от които това нямаше да е първо раждане. Това, което стана ясно е, че сегашната система в България ги кара да са много тревожни. Има твърде много медицински интервенции и използване на технологии. Тези жени се страхуват да се върнат в болница за раждане, тъй като са им били правени неща, без да им бъде обяснено защо и без да е било поискано съгласието им – натиск по корема, слагането на система, без да им се казва защо и какво съдържа, дирижираните напъни, правенето на епизиотомии, напъването на „магарето“ без да им се позволява да станат и за миг от него, нямат право на избор, нямат право на придружител, отнемат им се бебета веднага след раждането и могат да ги виждат само за кратки периоди през деня. Това е насилие по време на раждане и загуба на човешко достойнство.
На жените се гледа като на инкубатори, като на машини, а не на човешки същества“, каза Трейси Купър.
Според нея е важно акушерките да бъдат главните обгрижващи лица по време на бременност и раждане, да им се даде възможност да не бъдат супервизирани, да се създадат стандарти, да сключват договори с НЗОК, да имат възможност за следродова грижа и възможност за академично израстване.
„Във Великобритания има възможност за избор между четири места за раждане. Министерството на здравеопазването на Великобритания отпуска 1506 лири за всяка бременна жена. В домашни условия раждането струва 1066 лири, с което се спестяват 404 лири. В независимо акушерно звено разходът е 1435 паунда, спестяват се 71. В асоциирано акушерно звено – 1461, спестяват се 45. В болница разходът е 1631 лири, т.е. държавата е на загуба със 125 лири. Цената е за нормално раждане без усложнения и съпътстващи заболявания. Ако от българското здравно министерство са съгласни, че ние сме готови да предоставим програми за обучение на български акушерки във Великобритания“, завърши д-р Купър. „Всичко това го знаем до болка. Още преди 10 години бяхме установили, че днес ще сме в това състояние. Тогава писахме и до Министерството на здравеопазването, и до парламентарната здравна комисия. Ние сме убедени, че това, за което говори д-р Купър, е правилния подход, който всъщност съществуваше и у нас до 2000 година под името „патронажни грижи“. Радващото е, че сегашното Министерство на здравеопазването е отворено вече за нов модел. Въпреки че са регистрирани 5897, реалните акушерки в България са около 4800. Ако успеем да въведем този модел, ще са необходими много по-голям брой. Очакваме всеки момент промяна в законодателството, което да гарантира драстично повишаване на заплатите на акушерките на базата на уменията им“, каза Милка Василева, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. „Майчинството е приоритет както на СЗО, така и на регионалния офис. В тази посока имаме подкрепата и на Министерството на здравеопазването, което се ангажира със същия приоритет. Целите ни са намаляването на броя на цезаровото сечение, да има постоянно връзка между майката и бебето, запазване на здравето на бебето чрез ваксинации“, каза доц. Михаил Околийски от българския офис на Световната здравна организация. „В някои болници секциото не е 45, а 80%“, отбеляза пък Емилия Казълова, председател на Алианс на българските акушерки. Според нея, за да може акушерките да сключват договори със здравната каса, трябва промяна в Закона за лечебните заведения.
Източник: Надежда Ненова, zdrave.net
