Често дискутираме проблемите на самотните майки, натъжаваме се заради „самотниците по празниците”, но рядко се сещаме за самотните бебета. Те са онези над 2000 деца до 3-годишна възраст, които живеят в т.нар. домове за медико-социални грижи. Чувството за самотност още от най-ранна възраст не оставя без последствия човешката личност. Според психолозите още от съвсем малки децата в тези институции са склонни към развитието на


т.нар. синдром на хоспитализъм
Не случайно другото му име е „болест на емоционалния дефицит”. Затова и отдавна европейските експерти заявиха категоричното си изискване България да затвори големите домове за деца в страната.

„Щом любов нямам, нищо не съм!”, казва свети апостол Павел в посланията си. Проучвания през последните години сочат, че животът без любов, липсата на емоционално внимание към тези бебета забавя тяхното физическо и духовно развитие. И докато държавните институции се движат с темпо на охлюв, по места се появяват граждански инициативи, които реално работят децата от тези домове да почувстват истинска емоционална грижа. Така група жени на възраст между 60 и 72 години от Шумен по идея на психолога Катя Крумова се включват в проекта на сдружение „Солидарно общество”. Те решават да осмислят по един благороден начин ежедневието си, като се превърнат в „баби” на малките деца от шуменския Дом за медико-социални грижи. Участничките в проекта са самотни жени – без семейства, вдовици или неомъжвани. Така те получават шанс да загърбят самотата си и да почувстват радостта от това да има на кого да дарят любовта си. „В проекта заложихме на това хората от социално уязвимите групи да променят живота си, като променят живота на други”, казва Радостин Павлов, психолог и ръководител на проекта.
Според инициаторите между жените и децата се
формира емоционална връзка
която трудно може да бъде прекъсната. По този повод Радостин Павлов допълва: „Дори проектът да беше приключил, те пак щяха да идват да се срещат с децата. Живот – наситен със съдържание, което трудно се описва, то се усеща. Всички използвани думи са по-слаби от това, което чувстваш, когато прегърнеш детето си, или го гледаш, докато спи, или се гушка в теб, когато е болно. Такива емоции преживяват възрастните жени с децата от дома, те стават най-близките им хора. Нямаме текучество, връзката е постоянна.” Директорът на дома д-р Мария Бицова също споделя впечатленията си: „Бабите и децата се заобичаха и им беше трудно да се разделят дори само за събота и неделя.”

Според наблюденията на експертите децата от тези институции прохождат и проговарят по-късно. Резултатите обаче в шуменския дом от контакта на децата с възрастните жени е впечатляващ. „Присъствах на прощъпалник на малчуган на година и два месеца, който проходи, а това е рядкост за дете, отглеждано в институция”, разказва д-р Бицова.
„Благодарение на инициативата две деца бяха осиновени, едното от които беше многократно отказвано преди проекта”, с удовлетворение казва Радостин Павлов.
Една от жените – участнички в проекта, е 72-годишната Стефанка Димитрова, пенсионирана учителка по литература. „Реших да се включа в инициативата, защото самотата започваше твърде много да ме угнетява. Все още се чувствам достатъчно енергична, за да мога да приложа уменията си на педагог в непозната за мен сфера – отглеждане на дете, лишено от родители и дом. Не на първо място, но също така и за да си помогна финансово.”
За участието си в проекта възрастните жени получават 120 лв. месечно. Всеки ден в рамките на четири часа, освен да даряват емоционална грижа, участничките в инициативата се ангажират да направят
първи стъпки за социализирането на децата
към света извън дома. Наситени с вълнуващи преживявания за малчуганите са разходките в парка, почерпките в близката сладкарница, играта на детската площадка с връстници извън дома, гостуванията у близки на бабите семейства с деца.
Не случайно инициативата на сдружение „Солидарно общество” спечели наградата на фондация „Лале” за проект на 2008-а година! През тази година проектът, вече с ново име – „Аз, баба и дядо”, е включен като една от петте социални каузи на дарителската програма „Грант Мтел” 2009, която ще набира средства чрез SMS-и на номер 1788. Това ще позволи на организаторите на проекта с нова финансова подкрепа да го стартират пак през 2010 г. Нова идея е в инициативата да се включват
не само жени, но и мъже
„Децата в домовете имат нужда и от мъжки модели на поведение и от общуване с мъже. Има много самотни мъже, които с желание биха се грижили за дете от такъв дом”, обяснява Радостин Павлов.
Макар и малки, на фона на цялостната картина в държавата усилията на шуменските баби вече са променили няколко детски живота. Тяхната надежда е, че примерът им ще бъде последван.

Сандра Керелезова