Превърна се в традиция списание „9 месеца” да гостува в детска градина „Арабела” в град Видин именно на Бабинден, който постарому се отбелязва на 21 януари. Тук откриваме акушерката на кампанията „С „9 месеца” на училище” във Видин Рени Петкова. От няколко години тя поема грижата за здравето на децата в детската градина, водени от техните родители. Някои от тях я разпознават като акушерката, която е помогнала на мама да роди. Тази година от малката Любов, родена в ръцете на леля-сестра Рени, научихме, че можем да напишем писмо на щъркела, който носи бебетата в семействата. Тя ще си пожелае щъркелът да ѝ донесе сестричка през лятото. Сладурите от група „Звънчета” знаят откъде идват бебетата, а също така са информирани и защо списанието се казва „9 месеца“ – „Защото точно толкова време бебето расте в корема на мама“, шумно обясняват те.
Какво е акушерка?
Леля-сестра е работила в болница като акушерка и е помагала на бебетата да се родят, споделиха с нас малчуганите, някои от които сме посрещали в коремчето на мама на лекциите „С „9 месеца“ на училище“.
„Аз съм акушерка и съм видяла малката Любов още преди да са я видели нейните мама и татко, защото тя се е родила през коремчето на мама.“ Така акушерката Анриета Петкова за поредна година запозна децата от детска градина „Арабела“ със своята професия.
Децата научиха, че преди да се роди, бебето се храни през една тръбичка, която се нарича пъпна връв. Но те вече знаят, че след като се роди, бебето се храни с мляко от гърдите на мама. Бебето започва да диша само и да плаче. Акушерката го измерва и казва на татко му, че то тежи цели 3 кг.
Кой ден е Бабинден?
Заедно с децата потърсихме на календара на стената 21 януари – Денят на родилната помощ. Защото на този ден изразяваме нашата благодарност и уважение към тези хора, които помагат на мама да роди живо и здраво бебе.
Откъде идват бебетата?
Любов ще изпрати писмо на щъркела да донесе подарък за любовта на мама и татко – сестричка: „Мили щъркел“, ще започне писмото си тя, a на леля-сестра Рени пожелава за Бабинден, когато помага на докторите да вадят бебето от корема на майката, да не се заклещва вътре.
Рени, днес те заварваме в едно по-различно амплоа – като леля-сестра в детската градина. Защо всяка година разказваш на децата откъде идват бебетата и какво би искала да знаят за професията акушерка?
А.П.: Да, превърна се в традиция, вече поредна година. Може би така запълвам празнотата на работата, която съм работила в болницата. Това е интересно и полезно за децата. Изпитват нужда някой да поговори с тях за някои такива, по-истински неща, особено ако имат бебе вкъщи или предстои. Беше ми любопитно усещането в началото… В отделението, когато им подаваме бебето за първи път, родителите често пъти не знаят даже как да го хванат. Докато тук, в детската градина, родителите са тези, които ти казват как трябва да го гледаш (с усмивка и закачка споделя Рени Петкова). Истината е, че ми носи голяма радост, когато родител с уважение ми каже, че детето му се е родило при мен.
Тази година видяхме един интересен ръчно направен щъркел, който носи бебето в човката си. Чухме от децата за различни варианти как бива донесено бебето в семейството. От Любов разбрахме, че може да се напише писмо, за да бъде наградена с подарък любовта на мама и татко. Твоята версия по този въпрос каква е?
А.П.: Моята версия за нещата, която представих на децата и тази година, е по-истинската. Не искам да им разбивам представите, оставям на тях да видят и да преценят. Повечето малчугани в тази група имат братчета или сестричета, родени след тях. Така че, горе-долу, познават реалността, истинския свят – как коремът на мама расте, раждането.
Попитахме ги за професията акушерка. Какво би искала да знаят децата за твоята професия?
А.П.: Носи ми радост, че днес те научиха повече. Една акушерка може да даде много на майката, както да поговори с нея, така и да я насочи, ако има нещо притеснително. Видин има нужда от организирана акушерска грижа като част от женската консултация, но по-самостоятелно. Акушерките да посещават родилката в дома ѝ, включително съвети за кърмене. Това, което правим на лекциите „С „9 месеца“ на училище“, но индивидуално и с по-голяма честота.
Намислили ли сте нещо по-различно на този Бабинден?
А.П.: Да. С децата от група „Звънчета“, да предадем пред тях автентично празника, като на мегдана едно време, с традиционни народни носии, ритуалът поливане на ръцете на бабата, която е помагала по време на раждането. Поканили сме представител на музея, който да разкаже на децата в исторически, автентичен аспект какво представлява този празник. Предполагам, че на децата ще бъде интересно да разберат и по този начин, че има хора, които помагат, създават условия раждането да се случва по-леко, че това е един щастлив момент в живота на мама, за който тя ще си спомня с добри чувства. Децата се учат да изпитват чувство на благодарност и уважение, именно защото знаят, че някой помага на мама да роди и няма да има опасност за нея.
Наблюдавала ли си как реагират децата на бременността? Миналата година имаха възможност да видят коремчето, където беше бебето, на една от вашите мами, която ви гостува специално на Бабинден.
А.П.: Да. Реагират на бременността, като на нещо неизвестно. Очакват, че нещо ще се случи. Говорят вкъщи, което ми прави добро впечатление. Защото така детето е по-спокойно, че нищо лошо няма да се случи на мама и след като тя роди бебето, отново ще е с нея.
Какво ще пожелаеш от страниците на списание „9 месеца“ на твоите колежки акушерки за Бабинден?
А.П.: Разбира се, успехи и все хубави неща да им се случват! Не е лесна професия, изключително отговорна. Особено в нашия град има препятствия да се практикува професията, не е лесно. Но акушерките са силни, борбени, няма да се предадат.
Разговора проведе Десислава Володиева
