Роберта е създател и хореограф на „Роберта балет” и старши треньор в СК „Роберта”. Тя е майстор на спорта по художествена гимнастика. Завършила е Националната спортна академия, специалност треньор по художествена гимнастика, ДМА „Панчо Владигеров” – балетна педагогика, магистър по балетна режисура от същата академия. Лично е носител на награда за цялостен принос към детското изкуство,на приз за оригинална хореография на Българската танцова организация, хореограф на годината, гранд-при на кмета на Пловдив и много други.
 

В какво се изразява предизвикателството да се наречеш „майстор на спорта”?

Това звание получих, когато бях в 10 клас. Беше голямо предизвикателство за мен тогава. „Майстор на спорта” е пожизнено звание в художествената гимнастика, което се присъжда, когато на определени състезания получиш определен брой високи оценки, които покриват изискванията за това звание.
 

„Роберта балет” – каква история стои зад това име?

26-годишна творческа история. Над 30 спектакъла, над 500 награди. Безброй участия, собствено телевизионно предаване „Принцесата на танца”. Хиляди представяния на българска и международна сцена, седемкратни световни шампиони по танцово шоу и акробатичен танц. Представяне на „Роберта балет” на два континента. Може би след време „Роберта балет” ще бъде легенда, а аз ще се наслаждавам на своите ученици и последователи от небето и ще се радвам.
 

Трудна ли е комуникацията между децата и теб – старшия треньор?

Комуникацията с деца е удоволствие, когато ги обичаш. Няма трудно общуване между нас, защото аз имам собствен метод за това.
 

Кога е подходящият момент да запознаем детето с танцовото изкуство?

Най-малките ни балерини са на две години и половина, някои са още с памперси. А кога е най-подходящия момент – когато мама и тати видят, че детето танцува вкъщи, вероятно то ще иска да танцува и в танцова школа.
 

Защо е важно децата да познават и обичат спорта?

Не само децата – всички трябва да спортуват. Спортът е здраве. Но всеки спорт развива различни умения и качества в човека, отразява се на външния вид по различен начин.
 

Понякога родителите първо изчакват детето само да изяви желание за определен спорт и едва тогава го записват на него – този механизъм на действие правилен ли е?

Ако детето няма информация, може никога да не прояви желание да спортува. Родителят трябва да запознае детето с повече видове спорт, да го заведе в различни школи, които предварително е проучил относно квалификацията на преподавателите, и да остави детето само да избере. Имайте предвид, че в школите се преподава по различен начин, а прекалено строгият преподавател може да травмира детето и то да не иска да се занимава с този спорт, макар да му харесва. В моята практика имам такива случаи на деца, преживели стрес от твърде строги „педагози”.
 

Колко време е необходимо за подготовката на един спектакъл?

В „Роберта балет” подготовката и реализацията на един спектакъл са в зависимост от сложността на спектакъла. Обикновено са необходими между 2 и 4 месеца. Спектакълът „Съкровищата на живота” през месец май 2015 г., по случай личния ми юбилей, отне 4 месеца.
 

Пречи ли професионалното занимание със спорт на училищните ангажименти?

Всичко е въпрос на организация. Когато детето е мотивирано и иска да спортува сериозно, за да постига по-високи резултати, то си организира времето за уроци, бързо си пише домашните, и в уречения за тренировка час идва и тренира. Всички мои деца са отличници в училище. Ако детето иска да се занимава с високо спортно майсторство, има специализирани спортни  училища и училища по изкуствата в София и страната, които са с адаптирана програма, специално за спортисти, трениращи всеки ден. При нас, в „Роберта балет”, заниманията са два пъти в седмицата, дори за децата, които ходят на състезания.
 

Как разбирате, че едно дете освен желание, притежава и талант?

Разбирам това до 5 минути, след като детето е влязло в залата. Най-добрият вариант е, когато детето има талант и желание, тогава се постигат големи резултати – и физически и емоционални. Неприятно е, когато детето има талант, но няма желание, а е дошло в залата, за да сбъдне мечтата на мама. Има и вариант, когато качества и талант липсват, но желанието е толкова силно, че прави чудеса. Ето и един пример от моята дългогодишна практика – имах едно момиче в школата, една от моите гордости, която дойде да танцува при мен. Нямаше качества за балет, но желанието да танцува, което виждах в нея ме порази. В продължение на 15 години заедно съчетавахме желанието й с много труд и постоянство. Никога не разбрах дали това дете боледува, учи, тя просто беше винаги в залата, като успешно съчетаваше училище, задължения и танци. Завърши НАТФИЗ, специалност „Танцов театър”, а в момента има собствена школа. Танцът е емоция, той е начин на живот. Оставете децата да танцуват, ако това ги прави щастливи – това бих посъветвала родителите.
 

Какви изяви предстоят на „Роберта балет”?

Най-близкият ни ангажимент е на 20.12.2015 г. във Варна, спектакълът „Малката кибритопродавачка”, в който участват варненските ни школи. На 28.12.2015 г. имаме участие на фестивала „Зимна магия” в гр. Пловдив. Към края ма месец януари предстои зимният спектакъл на „Роберта балет” в София – „Зимна приказка”. Краят на април 2016 г. ще танцуваме в НДК гр. Солун, Гърция. А през месец май 2016 г. ще бъде спектакълът по случай 27-ия рожден ден на „Роберта балет”.
 

Споделете няколко думи към родителите, които все още се колебаят -  танците ли са най-добрият избор за физиката и душата на любимите им същества.

Дали танцът е най-добрият вариант? Да. За мен е единствен, за другите хора не знам. Танцът излиза от душата на човека, дори този човек да няма необходимите физически качества. Танцът е емоция. Танцът е въздух и вода, така го приемам аз. Но никой не може да накара някого да танцува насила, защото това действие трябва да извира от сърцето. Няма танц без сърце. Танцът вае фигурата като прецизен ювелир. Това, което е сътворил, остава за цял живот. А това, което се учи в залата, като организираност, отговорност, приятелство, екипност, труд, постоянство (никога да не казваш „не мога”) – това може само да помага в живота, дори след като човек спре да танцува по някаква причина. Надявам се лично на мен това последното никога да не ми се случи…