Как се учим да бъдем родители. В действителност майките и бащите не се научават как да се грижат за децата си от книгите и лекциите, макар те да имат своето значение като отговор на конкретни въпроси и проблеми. Родителите усвояват основни правила от начина, по който те самите са били отгледани. Точно в това са се упражнявали, докато са си играли на „семейство” и са се грижели за куклите си. Ако едно дете е отраснало в непринудена среда, твърде вероятно е самото то да има такъв подход, когато стане родител. По същия начин дете, отгледано от строги родители, би се превърнало в относително строг родител. В крайна сметка всички ние приличаме на своите родители, особено в отношението към децата си. Всеки родител е изпитвал усещането – ще се случи и на вас!, – че говори на детето си сякаш с гласа на собствените си родители, със същия тон и същите думи.

Бихте могли да си припомните начина, по който са ви отгледали вашите родители. Кое е положителното и конструктивното, което можете да извлечете от него? Поразсъждавайте и върху онези страни от възпитанието си, които в никакъв случай не искате да повторите. Фактът, че имате дете ви, предоставя прекрасната възможност да се замислите какво ви е направило човека, който сте днес, и какъв родител бихте желали да бъдете. Точно тези прозрения ще ви помогнат да проявявате разбиране, да се доверявате на интуицията си и да бъдете по-самоуверен родител.

Ще установите, че се учите да бъдете родител постепенно, чрез опита в отглеждането си на собствените си деца. Ще видите как откритието, че можете да храните детето, да го преобличате, да го къпете, да го карате да се оригва и да приема помощта ви с удоволствие, ще ви вдъхне увереност и ще събуди у вас обич и усещане за близост. Това се превръща в същината на стабилните и базиращи се на доверие отношения с вашето дете. Но не разчитайте да се почувствате по този начин още от самото начало.
Всички майки и бащи очакват да повлияят на децата си, но мнозина с учудване откриват, че процесът е двустранен и че самите те научават много за себе си и за света от ролята си на родители и от децата си. И вие като мнозина други бихте могли да установите, че ролята ви на родител се превръща в най-важната стъпка от собственото ви развитие и съзряване като личност.
 
Ключът към успеха е гъвкавостта. Способността на семейството да се придържа към собствените си културни ценности и същевременно да бъде част от основната тъкан на обществото. Такава гъвкавост не е лесна, но алтернативите обикновено са много по-лоши. Семействата, които скъсват изцяло с етническите и с културните си корени, често се оказват носени от течението, без да имат ценности, които да ги съхранят. Това важи за емигрантите, но не само. Същият гъвкав подход може да помогне на всички родители да се справят с предизвикателствата по отглеждането на децата в едно променящо се общество. Трябва да съумявате да се придържате към същинските си ценности, но и да сте отворени към новото.
 
Помислете за целите си. В един свят на несигурност, която ще продължи да се задълбочава, няма да сбъркаме, ако се запитаме към какво се стремим при отглеждането на детето. Искаме ли децата ни да станат конкурентно настроени индивидуалисти, за да постигнат успех в нашето безмилостно общество? Какво точно искаме да представлява детето ни, за да бъде щастливо, когато порасне?
 
Родителите също имат своите нужди. Истината е, че отглеждането на деца е продължителна, тежка и трудна работа, която не се възнаграждава незабавно и дори се подценява понякога. Родителите обаче също са човешки същества и са не по-малко уязвими от децата си. Въпреки всичко, отглеждането на децата е най-голямото удовлетворение в живота на повечето родители. Обикновено гордостта от другите ни житейски постижения бледнее в сравнение с него.
Ненужната жертвоготовност и прекалената загриженост. Изправени пред непознатата отговорност на родителските задължения, мнозина добросъвестни млади хора изпитват чувството, че от тях се иска да се откажат от свободата и от предишните си удоволствия не защото практичността го извиква, а защото е едва ли не въпрос на принцип. Други просто биват обсебени от това и забравят всичките си останали интереси. Те отегчават околните и си доскучават взаимно.
 
Супербебета. Ученето предизвиква физически промени в мозъка. Но това не означава, че можем да създаваме супербебета с помощта на безмилостни стимули и образование. Бебето учи най-добре, когато е щастливо, спокойно, съсредоточено и участва активно, а не когато е потиснато от студеното, нежелано и неестествено стимулиране. Най-добрите впечатления за едно бебе са онези, които му доставят истинска радост. За да е полезно, преживяването трябва да бъде смислено за вашето бебе. Можете да разберете, че е така, когато то се усмихва, смее се, гука или наблюдава с искрящи очички. Малките деца не разбират думите на родителите си, но със сигурност разбират, че им се говори.
 
Да обичаш означава преди всичко да приемеш детето си като прекрасна, но не и съвършена личност. Всяко дете има силни и слаби страни, способности и недостатъци. Да обичаш бебето си означава да приспособиш очакванията си към него, а не да нагодиш детето към очакванията си. ❤

Източник: "Д-р Спок"