Хората с различна степен на увреждания в България са над 600 000. От тях 10% са деца (по данни на Националния статистически институт). Тази статистика се явява на фона на смущаващата демографска криза в страната. За периода 2005–2013 г. населението е намаляло с 6,14%, а децата – с близо 7%. Семействата с две деца, в които първото е с увреждане, са с около 20% по-малко от семействата, в които първото дете е здраво.
 
С Проекта „„ДЕТЕ – Да сподЕлим с вашеТо семЕйство” Фондация „Деца с проблеми в развитието” предлага информирана подкрепа за раждането на второ дете, както и балансиран подход при отглеждането на децата в здравословна семейна среда. Той представлява аналитичен доклад по проблема и платформа за информирана взаимопомощ за раждането на второ дете. Пилотна група родители ще бъдат обучени, за да станат посланици на проекта и да помагат на други, които имат въпроси, колебания или просто нужда да споделят и да бъдат разбрани. Проектът е със срок 10 месеца и цели да инициира обществен дебат по темата сред всички заинтересовани страни – родители, неправителствени организации, специалисти, институции на местно и държавно ниво, медии. Над 400 деца с увреждания и техните семейства са се присъединили до момента към общността на организацията в управлявания от нея Медицински и информационен център.
 
Всяко дете трябва да се чувства специално и ценено, не заради това, кое е, а просто защото го има. Без значение дали има проблем в развитието и дали е различно. Детето с увреждане (ДУ) трябва да води пълноценен живот в условия, които осигуряват достойнството му, стимулират самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото. Това право е гарантирано в чл. 23 от Конвенцията на ООН за правата на детето, съгласно който всяко ДУ има право на специални грижи и помощ „насочена към осигуряване на ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие”.
Децата с трайни увреждания и с проблеми в развитието трябва да живеят и се развиват в семействата си.
Какво се случва обаче в тези семейства, как функционират те, с какви проблеми се сблъскват останалите членове на семейството – родители, братя и сестри?
Защото проблемите на ДУ пряко рефлектират върху всички тях. И ако говорим за появата на едно такова дете, трябва да имаме предвид, че всъщност се променя качеството на живот на още няколко човека – възрастни и деца. П. Ман (Munn, 1997) [12] определя ДУ като „малцинство сред малцинството”, обяснявайки, че те са два пъти повече игнорирани и два пъти по-раними заради стигмата, липсата на възможности, стреса от увреждането, успоредно с вече компроментираните семейни отношения.
Как тогава би трябвало да определим родителите, братята и сестрите на ДУ?
Какъв е техният социален статус, какви са спънките и предизвикателствата пред тях, приети ли са в обществото или остават стигматизирани и отхвърлени?
Решават ли се родителите да последват мечтите си, да създадат и отгледат още деца, пълноценно ли е семейството, в което да расте със специални нужди?
До този момент тези проблеми остават встрани от приоритетите на отговорните институции и все още не са обект на особено внимание.
Политическите, икономическите и обществени натрупвания от миналото, както и техните последствия върху социалната и здравната системи, все още са пречка за създаване на оптимални условия за добра грижа за ДУ и техните семейства, а от друга страна за компетентно информиране и разбиране от страна на мнозинството за техните проблеми. Двете теми се намират във взаимна връзка помежду си и положителна промяна в едната би довела до такава и в другата.
 
Майка П.: „Медиите представят родителите като тъжни хора, със сенки под очите, които нямат достъп до никъде. Вярвам, че нещата вървят към промяна. Вече виждам родителите да ходят с децата си на разходка. Преди не ги виждах в театъра, навън.”
 
Майка А.: „Медиите създават два типа образ. Единият е позитивният. Казват: мислете позитивно, приеми детето, то ще те научи на нещо положително.
Вторият образ – да разплачем всички от съжаление. Тези хора са зарязани от всичко, което ни се случва и ни заобикаля. А колко е трудно за хората, които не са от София!
 
Боряна, майка на 2 деца, първото от което е с детска церебрална парализа
„С второто дете не става по-леко, но се живее по-щастливо”.
 

Източник: Фондация „Деца с проблеми в развитието”