11 февруари 2015 г.

Годината е 1994, а мястото Кан. Две майки, две бебета в една и съща болница… Новородените са момиченца, които страдат от жълтеница, затова са поставени в общ кувьоз и са подложени на фототерапия.


Две десетилетия по-късно тест за бащинство променя живота на вече порасналите момичета.

Двете бебета са били разменени в болницата, благодарение на медицинската сестра, която имала зависимост към алкохола.
Госпожа Серано, майката на едно от бебетата, забелязва, че когато ù връщат детето след престоя в кувьоза, тенът на лицето му е по-тъмен. Персоналът в болницата я убеждава, че това се дължи на фотолечението и няма начин да е станала грешка. Майката на второто дете пожелава анонимност.

Когато всичко излиза наяве се завежда дело срещу болницата. Достатъчни ли са 1,5 милиона паунда обезщетение да утешат наранените семейства? Едва ли.
Двете момичета са израснали на 20 мили една от друга, без да се познават и без да поддържат отношения. Едва когато става ясна размяната, всяка от тях вижда за първи път биологичната си майка. Не успяват да съградят топли отношения и здрава връзка. Между тях стоят социални и културни различия, които се оказват непреодолими.
Манон Серано (едно от разменените бебета) споделя, че за нея не е било лесно да бъде дъщерята на пощальона, с когото няма никаква прилика…
Към настоящия момент момичетата не са при биологичните си майки и са категорични, че ново начало няма да има.