Мария Иванова от Свиленград е една от дамите, които споделят личната си история, свързана с репродуктивни проблеми в капманията на OLX „За да те има“. Каузата беше за период от 1 месец с цел набиране на парични средства в подкрепа на семейства, които копнеят за собствено бебе. Въпреки че кампанията изтече, организаторите вярват, че това е само началото за едно светло бъдеще с повече майки и дечица.

„Отначало не бързахме, трябваше да изживеем любовта си. Оженихме се през 2004-а. Не след дълго решихме, че е време, но бебето все не идваше. Тогава не бях чувала за репродуктивни специалисти и изгубихме почти две години по „квартални” гинеколози. Започнах да чета в интернет и реших, че трябва да се обърнем към специалист. През 2007-а се оказа, че имам два варианта да стана майка – ин витро или ако си осиновим дете. Почувствах, че светът се срива под нозете ми. Плаках много. Тогава думичката „ин витро” ми звучеше много страшно. Бях объркана, подтисната, обезверена. Точно в този момент, в един дъждовен есенен ден срещнах човек, който ми върна вярата и показа правия път. Вече бяхме решили къде трябва да търсим нашата Надежда и зачакахме, просто да дойде часът за срещата с Док, който ще ни срещне. На 23 май 2012г. плаках от радост, посрещайки най-голямото щастие на Земята – нашата малка, голяма Надежда. Толкова беше мъничка, а събра в себе си целия свят и цялата ни любов. Появата й на бял свят ни накара да осъзнаем, че животът е прекрасен и всичко се случва в точния момент, само трябва да вярваш. ...и тогава забравяш и болките, и тревогите, през които си преминал. Спомняш си само хубавите неща, срещите с прекрасни хора и си казваш: „Ще предам нататък“. И предадох – през 2014 година станах донор на яйцеклетки – бях го решила още преди да Я имаме, но тогава не можех. Не мога да ви опиша емоцията и щастието от това – сравнявам го с емоцията около създаването и раждането на НЕЯ – нашата Надежда.“

Здравейте, Мария! Първо искам да ви благодаря, че споделяте личната си история с нашите читатели. Вярваме, че за много от тях вие ще бъдете пример за сбъдване на най-голямата им мечта, а именно да държат в ръцете си своята рожба. Разкажете ни за нея, за вашата Надежда, как е тя, ходи ли на детска градина, какви са интересите й?

Здравейте! Ще бъда много щастлива, ако с разказа си успея да помогна на поне една двойка да сбъдне своята голяма мечта, да прегърне своето дете. Надежда е щастие. Тя е любопитна, енергична, мила, много обичлива, често непокорна, тя е прекрасна. Обича да пее, обича да танцува, обича да рисува. Детската градина ѝ е любима, ходи с голямо желание, но сега, заради грипа е временно вкъщи и се грижи за своята малка сестричка Дарина.

Дълъг път сте извървели с вашия съпруг от 2004 до 2012 г. Какво ви съхраняваше като двойка през това време?

Това, което ни крепеше и съхрани през годините бе любовта един към друг. Вярата в щастливия финал вървеше рамо до рамо с нас. Когато говорех за бъдещето не казвах „Ако стана майка…“, а „Когато стана майка…“. И мисля че това е най-важното – любовта и подкрепата на партньора и вярата и надеждата за едно по-добро „утре“ . Е, имало е и кризисни периоди, но всичко е зад гърба ни.

Споделяте, че сте имали два варианта – инвитро или осиновяване...

Да, в началото и двете възможности ми звучаха страшно заради липсата на информация. Трябваше ми месец, за да осъзная, че за да бъда майка трябва да го приема. През това време прочетох доста, за да се информирам за асистираната репродукция и да разбера, че ин витрото няма да ми навреди и има толкова деца, заченати по този начин. Не на последно място ме притесняваше и финансовата страна на нещата. Но благодарение на няколко упорити и добри хора, бе създаден Фонда за асистирана репродукция, който помага на много двойки да се сдобият с жадувана рожба. Надежда и Дарина са деца, заченати с помощта му. От гледна точка на осиновяването също ми трябваше време да осъзная, че родител се става, не когато родиш едно дете, а когато се грижиш за него и го обичаш. Докато чакахме одобрение от Фонда, подготвихме и подадохме документи за осиновяване, за да може час по-скоро да станем родители. Но Бог реши, че трябва да родя своите деца.

В малък град като Свиленград сигурно е още по-трудно човек да получи най-пълна информация, най-иновативна помощ - кой ви помагаше за това?

Много е трудно да се живее в среда, където те смятат за аутсайдер. Всички тези подмятания, че ни е време за деца и шушукания зад гърба ни ме убиваха. В началото не говорихме за проблема си с хората. Цялата информация получавах от интернет. В един момент реших, че се побърквам и имам нужда от психолог. Започнах да търся в мрежата такъв, който е наясно с влиянието на репродуктивните проблеми върху психиката на жената. Съвсем случайно, в един форум, попаднах на стар пост на една дама, в който пишеше, че в Пловдив, преди време се е сформирала група за психологическа взаимопомощ на жени с репродуктивни проблеми. Под аватара на дамата пишеше, че тя е координатор на фондация „Искам бебе” за Пловдив. Казах си какво пък, жената може би е наясно с тези неща и може да ме ориентира към специалист. Писах и лично съобщение. След може би месец, или два приятно се изненадах, когато видях, че имам някакъв отговор от нея, почти бях забравила. Беше писала, че се сформира нова група и ако искам да ù се обадя. Вдигнах веднага телефона и я набрах. Отсреща ми отговори най-позитивния човек, с който бях разговаряла до тогава – Вера. Говорехме повече от половин час, сякаш се познаваме от дълги години. Както обичаме да казваме двете с нея – влюбихме се от първия разговор. Този разговор беше повратна точка в нашата борба. Затваряйки телефона, бях вече нов човек. Тя ми беше предала от нейната позитивна енергия и това ми беше показало, че има светлина в тунела. Започнах да посещавам тези групи, но идваше зима и пътуването до Пловдив ставаше все по-трудно и престанах. Изведнъж осъзнах, че не ми е нужно да ходя на такива сеанси, достатъчно ми беше само да се срещам с нея. Тя ми даваше от силата, енергията, от опита си. Оказа се, че следвайки пътя към мечтата си съм пропуснала много важни изследвания и процедури. Едно от тях беше да изследвам хормоните на щитовидната жлеза. Резултатите показваха че имам Тиреоидит на Хашимото - заболяване на щитовидната жлеза, при което тялото ми образува антитела срещу нея. Започнах да посещавам и ендокринолог, който следеше да не би стойностите на единият от хормоните да се повишат. Точно по това време приятел ми подари две покани за благотворителен концерт на Духов оркестър „Костадин Манов” – Свиленград, който се организира съвместно с Фондация „Искам бебе” и събраните средства ще бъдат дарени на двойки с репродуктивни проблеми в града. Самата инициатива е такава, че преди концерта се организират информационни модули за двойки с репродуктивни проблеми. Това се превръща в традиция и всяка година, от 2007 насам, в Деня на християнското семейство и младеж, те свирят, за дадаряват надежда. Това всъщност е основния начин да се даде гластност за проблема и да се разруши това табу в малкия ни град. Не след дълго приех да бъда координатор на фондация „Искам Бебе“ за Свиленград и региона, за да мога да помогна на хората, които имат нужда, да скъсят пътя, по който вървят към своята мечта.

Разкажете ни за донорството на яйцеклетки?

Донорството на яйцеклетки за мен е много специален акт, може би защото съм и от страната на пациент. Нашия репродуктивен проблем не е свързан с отделянето на яйцеклетки и решението ми да стана донор на яйцеклетка възникна спонтанно и веднага след като разбрах, че Вера има нужда от донорска яйцеклетка, за да бъде майка. Без да се замисля ù предложих да ù стана донор. Тя се разплака и каза, че колкото и да ù се иска не мога да ù бъда, тъй като донорството е анонимно. След това разбрах, че трябва вече да имам дете. По онова време все още не бях родила. Ако искам, мога да даря на друг и така да помогна в дома на някой да изгрее слънце. Обещах ù! Родих Надежда, мина време и нещата се случиха. Процедурата мина леко, бях щастлива през цялото време, докато траеше. Дали помогнах, не зная, но с цялото си сърце желая да е така. Толкова много семейства се нуждаят от това, някой да им дари частица от себе си. Боже, дано да се роди някое бебче с моя помощ. Аз зная, че родителите му ще го обичат повече от всичко и то за тях ще е целия свят, както моите деца са за мен. Самата донорска процедура се провежда по следния начин: правят се пълни изследвания на донора, за да се установи, че действително може да стане такъв. След това започва стимулация, която трае от 9 до 13 дни, с малки дози хормони, за да се образуват фоликулите, в които се съдържат яйцеклетките. Следва пункция за изваждане на яйцеклетките, под пълна упойка, която трае около 5 минути. Оплождането на яйцеклетката става до ден след изваждането ù. Тя също бива изследвана. След оплождането вече готовият ембрион или се трансферира, или замразява, в зависимост от това дали рецепиентът е готов физически да приеме ембриона. Най-често се случва да има трансфер.

С какво се занимавате, какви са вашите интереси?

Работя в администрацията на винарска изба Кончерто уайнъри. Обичам да спортувам, разходките сред природата и екстремните изживявания. Най-много от всичко обичам да бъда с децата си.

Какво послание бихте отправили към двойките, които са имали или имат сходна съдба като вашата и мечтаят за Надеждата?

Ще си позволя да цитирам думите изписани на входа на Нашата болница: „Когато Вярата срещне Надеждата, Животът намира начин“.

Разговора проведе Антоанета Томова