Здравният министър бе тазгодишният орисник на Янко и Василена – малките победители в кампанията БЕБЕ НА ГОДИНАТА 2012. Специално за сп. „9 месеца“ д-р Константинов отговори на актуални въпроси, свързани с родилната помощ у нас...

Какво Ви мотивира да приемете поканата да станете орисник  в кампанията БЕБЕ НА ГОДИНАТА 2012?


Две неща ме мотивираха. Първото е, че съм акушер-гинеколог и 20 години от живота ми са били посветени на посрещането на Новия живот. От друга страна, една от най-важните функции на поста, който заемам, е свързана с бъдещото поколение – да направим по-добро здравеопазване за българските деца. Орисването на двете бебета е красив символ на надеждата за бъдещото. 

През 2011 г.  срещу специалистите в родилната помощ имаше доста критики, сред които и обвинения в комерсиализъм. Коя от тези критики бихте приели и с коя не можете да се съгласите?

Категорично не се съгласявам с твърдението, че родилната помощ в България е лоша. И че в случаите, които се изнесоха, става въпрос за системни грешки. В България всички жени имат осигурена родилна помощ, независимо дали са здравноосигурени, или не. Донякъде бих се съгласил, че действително има случаи, в които комерсиализмът е повече от допустимото. Но не бих казал, че това е генерален проблем на здравеопазването. По-скоро е проблем на цялото общество, на манталитета вследствие на годините на прехода.

Има ли в практиката „Избор на екип“ стимул за комерсиализма, както някои твърдят?
Не, защото основната идея на тази практика е да уважи правото на пациента, да му се даде свобода на избор. Ако я премахнем, ще има бременни, които пак ще избират лекар или акушерка. Тези специалисти пак ще бъдат възнаграждавани, само че това ще става под масата. Нека всичко е ясно и регламентирано.

Какъв ефект очаквате от стартиралия електронен регистър на ражданията?
Очаквам да ни даде обективна информация, да предоставя данни, които досега липсваха или пък се събираха много трудно. Да ни даде ориентир за лошите и за добрите практики и на тази база да се взимат управленски решения. Регистърът може да служи и като средство за контрол.

Проучване на сп. „9 месеца“ и форум „БГ Мамма“ сред 1200 бъдещи и настоящи майки показа, че повечето от тях са доволни от медицинските грижи, които са получили през бременността. А освен професионализма на медицинския екип в родилната клиника, на първо място по важност анкетираните поставят доброто отношение на лекарите и акушерките, което изпреварва като критерий материално-техническата база. Как ще коментирате тези резултати?
Поздравявам ви за проучването, което показва, че доверието към АГ специалистите не е толкова ниско, колкото се твърди.
За материално-техническата база – през 2011 г. най-големите инвестиции в здравеопазването са направени именно в родилната помощ. Например за АГ отделението на болницата в Русе. За него държавата даде 3 милиона лева. Беше финансирано и обновяването на клиниката по репродуктивно здраве и на родилното отделение в столичната САГБАЛ „Майчин дом“.
Що се отнася до отношението, най-трудно се променя манталитетът. Винаги когато говоря с колеги, обръщам внимание именно на това. Знам, че онези лекари, които изслушват и обръщат внимание на пациента, съответно имат и повече пациенти.
Въпреки негативните примери обаче, не са малко и благодарностите от признателни пациенти към лекари, които получаваме в Министерството...

Значителен е броят у нас на непълнолетните момичета, които раждат. Има ли Министерството на здравеопазването действаща стратегия, свързана със сексуалното образование и с превенцията на твърде ранната бременност?
От съвместната ни работа с Министерството на образованието в закона за средното образование се предвижда въвеждане на часове по сексуална култура. Но тъй като става въпрос най-вече за малцинствени групи и групи в неравностойно положение, активно включваме медиатори сред ромите. Имаме мобилни кабинети, в които се извършват прегледи и се разпространява здравна информация. Работим и по програми за превенцията на СПИН и туберкулоза, финансирани от Глобалния фонд. Раздават се контрацептиви, обяснява се как се използват и какво могат да предотвратят.

Какви обаче са позитивните резултати от тези мерки? Като че ли не се чува много за тях...
Не се чува, защото новини от рода на „Има спад в броя на абортите“ или „Заболяванията от туберкулоза намаляват“ не са от особен медиен интерес. Вярно е и това, че успехът на тези превантивни програми е обвързан със социалния статус. Когато хората са безработни, когато са маргинализирани, много по-трудно приемат тези послания, по-трудно им се въздейства.

Нужни ли са законови рамки, които да противостоят на практиката „секцио по желание“?
Погрешна е нагласата, че всичко може да се реши със закон. Достатъчно е на бъдещата майка добре да й се обясни кои са плюсовете и кои – минусите. От друга страна, тя взима финалното решение. Лекарят може да изкаже мнение, да приеме да извърши секциото или не. Това е въпрос на лекарска етика, на научни данни и на нагласи в обществото. Често се оказва, че именно акушер-гинеколозите са тези, които предопределят нагласите за един или друг начин на раждане.

Какъв е бил Вашият подход в практиката Ви като акушер-гинеколог към бъдеща майка, която иска да роди с операция, без да има медицински показания за това?
В практиката си на първо място съм изслушвал бременната. Понякога причината тя да желае секцио може да е предходно тежко раждане,  това да я е травмирало психически. Разяснявам й рисковете, запознавам я с данните за смъртността и за болестността. Погрешно се твърди, че секциото е много щадящо за бебето. Често бебетата, родени чрез операция, особено ако тя се направи по-рано – в 37-ата или 38-ата седмица, по-трудно се адаптират към външната среда. Раждането по естествен път винаги е за предпочитане. Ако бях привърженик на секциото, можех да извърша цезарово сечение на жена ми, но тя роди сина ни по естествен път.

Какво днес най-много Ви липсва от акушеро-гинекологичната Ви практика?
Искрената признателност на родителите, която не може да се срещне в министерския кабинет и в средите, в които се движим...

Сандра Керелезова