Пълноценното развитие на човешкия организъм изисква системно с храната да се приема достатъчно количество йод. Този микроелемент е абсолютно необходим за развитието на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, а също за растежа и развитието в детската възраст.


Недостигът на йод е най-честата причина за възникване на умствена недостатъчност и мозъчни увреждания. Той причинява гуша и намалява производството на хормони, жизненоважни за растежа и развитието на човешкия организъм.

Йоддефицитните заболявания са глобален медико-социален проблем, засягащ всички континенти, предимно Азия, Африка, Южна Америка, а също и по-голямата част от Европа. По данни на СЗО около 30%, или над 1.5 милиарда души от населението на 118 държави живеят в райони, в които е регистрирано ниско съдържание на йод. При 655 милиона е установена гуша. Всяка година около 100 000 деца се раждат с различни форми на кретенизъм. В световен мащаб йодният дефицит, наред с гладуването, е главна причина за непълноценно развитие на населението, особено в икономически изостаналите региони.
Някои европейски страни също са засегнати от йоден дефицит. Около 17% от населението на континента, или над 140 млн. души живеят в йоддефицитни райони. България, която е част от Балканския йоддефицитен район, не прави изключение.

Ендемичното разпространение на йодния дефицит у нас се среща в планинските и полупланинските райони на страната, които заемат 1/3 от територията на България. В условия на йоден дефицит живеят 42% от населението на България
В естествени условия йодът се съдържа в почвата. Оттам попада в питейните води и в животинските храни (риба и други морски дарове, мляко, млечни продукти) и в по-малка степен в растенията (най-голямо е количеството му в орехите). Заради ерозията по планините почвите губят този микроелемент. Така живеещите там приемат по-малко йод с растителната и животинската храна.
При нормално съдържание на йод в биосферата и при смесен режим на хранене около 60% от нуждите се осигуряват от животинските продукти, около 30% от растителните храни и около 10% от питейната вода.
Основни или единствени източници на йод при кърмачетата са майчината кърма и кравето мляко. Пълноценното развитие и растежът на човешкия организъм изискват всеки ден да се приема определено количество йод.
Йодът е жизненоважен микроелемент, който се включва в структурата на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират обмяната на веществата и функциите на всички органи. Масовата профилактика на йоддефицитните заболявания на населението в ендемичните райони се извършва с йодирана готварска сол
Тази стратегия е препоръчана от УНИЦЕФ като най-ефективна, евтина и без неблагоприятни за здравето странични ефекти.
Контролът на солта в храните, предлагани на пазара, и на солта, използвана в хранително-вкусовата промишленост и общественото хранене, е възложен на хигиенните инспекции (вече регионални инспекции по опазване и контрол на общественото здраве – РИОКОЗ). Всяко тримесечие в Министерството на здравеопазването се изпраща справка за резултатите от изследваните проби сол за съдържание на йод.
Значително се подобрява снабдяването на населението със стандартна сол за хранителни цели. Над 85% от пробите отговарят на стандарта. Стратегията, базирана на универсалното прилагане на йодирана готварска сол, е ефективна и за относително кратко време доведе до ликвидиране на ендемията от йоддефицитни заболявания на територията на цялата страна. Масовата профилактика с йодирана сол остава, тъй като България е регион, в който почвата, въздухът и водата са бедни на йод. Солта се обогатява с калиев йодат, който е стабилно съединение и не се разрушава от слънчевата светлина (затова солта се предлага в светли пакети).
Нужно е да се спазват някои изисквания за профилактиката с йодирана сол.

  • Ежедневната употреба на йодирана сол да е не повече от 6–8 г (1 чаена лъжичка).
  • Да се използва само йодирана сол с валиден срок на годност.
  • След отваряне на опаковката йодираната сол да се съхранява в плътно затворени сухи съдове, за да се запази йодното и съдържание.
  • Йодираната сол да се прибавя в края на термичната обработка, защото високата температура намалява йодното съдържание.
  • Използване на йодни или съдържащи йод лекарства през бременността и кърменето да става само след консултиране със специалиста, наблюдаващ бременността и следродилния период.
    Проблемът с профилактиката на йоддефицитните заболявания е свързан с опазване не само на общественото здраве, но и на интелектуалния капацитет на нацията. Ето защо контролът от сътрудниците на РИОКОЗ на солта за хранителни цели, предлагана в търговската мрежа и използвана в хранително-вкусовата промишленост и в заведенията за обществено хранене, ще продължи и в бъдеще.