Навярно сцената ви е позната. Щом малката Виктория (3 год.) види братовчедка си Лора (2 год.) да й идва на гости, тя веднага прибира любимите си играчки и е готова да брани с всички сили ценното си съкровище и да не позволи никой да припари до него. В този момент на родителите им става неудобно и следват реплики от рода на: “Недей така! Дай куклата и на Лорчето да си поиграе!” От друга страна обаче, майката и бащата не могат да не се впечатлят от хъса, с който дъщеря им брани своето. Дали именно този тип поведение ще й е от полза някой ден, когато ще се впусне в битки за постове, когато ще трябва


да отстоява позициите си
пред агресивни съученици или напористи конкуренти, се питат те.  
Данните от немско проучване сочат, че 90% от родителите в Германия искат да възпитат децата си в борбеност и самоувереност. Оттук идва и голямата дилема.

Добре ли е да учат децата си на отстъпчивост, или е по-полезно да утвърждават в тях егоистичния принцип на по-агресивно отстояване на собствените желания? 
Яслите и детската градина са първите социални места, в които малките научават, че толерантността и съобразяването с другите

сближават и помагат
Тук конфликтният тип поведение не би бил от полза за никого.  
Възможно ли е обаче родителят да възпита у две- или тригодишното си дете чувство на състрадателност?  
Не трябва да се забравя, че когато с всяка своя стъпка малкото дете открива света, по естествен начин то възприема всичко в него като свое. Проучвания показват, че едва през пубертета децата са в състояние да отчитат чуждите желания и да се поставят в положението на другите, тъй като чак тогава те достигат ниво на емоционално съзряване, подобно на възрастните.
Това съвсем не означава, че чувството за съпричастност не е вложено у всяко малко дете. Доказателство за това са случаите, когато 2-годишният ви малчуган целува плюшеното си мече, което е паднало, за да не го боли, или когато се натъжава, ако добрият герой от приказката страда.
Правилният подход е тези ясни знаци на съпричастност към болката и нуждите на другите
да се поощряват с положителна реакция
от родителя. Понякога, когато детето реагира агресивно, по-добре е да не му се обръща внимание. Тази тактика се основава на хипотезата, че по-агресивното поведение на малкото дете често е сигнал за привличане на внимание. Когато получи вниманието, дори с цената на наказание, подсъзнателно то прави извода, че така е „интересно” на околните и затвърждава в себе си агресивния модел на поведение.  
От друга страна, важно е да не сте апатични в реакцията си и да поощрявате дребните жестове на детето, чрез които то проявява грижа към другите. Например, когато ви подаде по собствена инициатива да отхапете от неговата бисквитка или пък предложи любимата си играчка на приятелче на детската площадка. В тези моменти вашата положителна реакция ще накара малчугана да се чувства харесван и одобряван. Все пак насочвайте вниманието на детето си към емоциите на другите, без излишно да му вменявате чувство на вина. Избягвайте изрази като: "Не ме ядосвай, че ще се поболея заради теб” или „Никой не иска да ти бъде приятел, защото не си даваш играчките”…

Соня Найденова
психолог