Родители, дете и педиатър

Тръгвайки още за първия прием при педиатъра, всяка майка би искала да знае какъв лекар ще има нейното дете. Добре е да се пристъпи спокойно в кабинета на специалиста. Не е разумно предварително да се настройвате с негативни или позитивни чувства. Разумно би било да очаквате конструктивен диалог, по време на който да обмените информация, да се опознаете и до голяма степен да си съставите мнение. За да мине срещата ефективно, подгответе си предварително въпросите, дори си ги запишете. По начина, по който лекарят, ви отговаря, ще усетите до колко достъпен и отворен е той. Има смисъл да поговорите с педиатъра за неговите методи на лечение и изследвания, за позицията му по отношение на кърменето и по-конкретни детайли свързани с темата. Попитайте го каква е позицията му относно ваксините – тяхната ефективност и начина да бъдат прилагани на малко дете. Напълно възможно е да научите и нови неща по темата.

Ако предпочитате естествените средства, а вашият педиатър залага на антибиотиците, защото е по-лесно и грижите са по-малко, струва си да дискутирате с него нещата и дори да се замислите по-сериозно.

Вярно е, че понякога, когато заболяването е в остър стадий или просто не му е обърнато внимание, алтернативните средства вече не са в състояние да помогнат и трябва да се приложат активни препарати като антибиотиците. Изисквайте винаги обоснован отговор на зададените от вас въпроси. Много е сложно да бъдат следвани съветите на един специалист, ако той не обясни защо трябва да се прави една или друга процедура. Вие трябва да получите възможността конструктивно да обсъждате с лекаря дискусионните въпроси. За да се случи това, лекарят трябва да има и желанието, и спокойствието, да обяснява всичко на родителите, а вие от своя страна да не отстъпвате от активната си родителска позиция.

Разбира се, не е изключено вие да се окажете твърде тревожна майка, която изпада в паника при всяко кихване на детето. Лекарите би трябвало да бъдат и психолози, за да разбират своите пациенти – ако педиатърът забележи, че проявявате склонност към преувеличаване, трябва да се опита да ви успокои. Рядко или често – всички деца боледуват, разбира се в началото ще ви бъде по-трудно, но опитайте се да гледате трезво на нещата. Ако прецените, че може да имате пълно доверие на педиатъра, бързо ще загърбите вълненията, а от това печелят всички.

Трябва да обсъдите с лекаря още един въпрос – дава ли ви карт бланш да му звъните по телефона, за да се консултирате с него по някакъв въпрос. Това би ви спестило много време.

Въпросът за детските лекари обикновено предизвиква у майките взрив от емоции, въпроси и изживявания. Но не забравяйте, че вашата роля в изграждането на взаимоотношенията с лекаря далеч не е еднозначна. Защото много неща зависят от вас – родителите.

За някои майки е достатъчно лекарят да види рутинните прегледи на детето, да им дава необходимия минимум информация и да следи за здравето.

За съжаление има педиатри, които пренебрегват сериозните проблеми…А е възможно и да не сте си създали добри взаимотношения с лекаря, понякога дори по чисто психологически причини. 

 

Неизбежно

От момента на раждането майката трябва редовно да общува с лекари. Първо, заради необходимостта от постоянно медицинско наблюдение и планираните медицински прегледи. Второ, заради планирани посещения при тесни специалисти, които са стандартни – личният лекар ще ви каже кога какво предстои. Пасивните родители обикновено приемат „на доверие”мнението и препоръките на специалистите, докато активните задават въпроси и настояват да знаят всичко, което се отнася за техните деца. Вие от кои избирате да бъдете?

 

 

На какво трябва да обръщат внимание родителите, за да улеснят работата на педиатъра?

Състояние на отделните органи и системи

Кожата: има ли признаци за раздразнение и зачервяване, станала ли е кожата по-бледа или необикновено суха, проверете тялото на детето за обрив (по лицето и шията, зад ушите, под мишниците, по ръцете и краката.

Видимите слизести обвивки на устните и устната кухина: изглеждат ли пресъхнали или напукани, потърсете дали няма обрив по вътрешната страна на бузите, по езика или по небцето, оцветен ли е в бяло или в червено, подути ли са венците там, където ще избиват зъби.

Лимфните възли: има ли подувания (лимфните възли са част от имунната система, увеличаването им може да предполага инфекция и това трябва да се сподели с лекаря ви).

Очите: сълзят ли, зачервени ли са, хлътнали ли са, обърнете внимание дали от конюнктивите и от какъв вид е.

Ушите: отделят ли някакъв секрет, опитва ли се детето да бърка с пръстче в тях.

Наблюдава ли се затруднение при дишането през носа, има ли промяна в секрета, ако е така, каква точно е промяната, при кашлица отделят ли се храчки, дишането тежко ли е, завързано или неравно.

Обичайно е новородените бебета да парвят по 40 вдишвания в минута, а дечицата на една година – от 25 до 30.

Пулсът: ако детето е вяло или има висока температура измерете пулса в китката му.

Храносмилателна система: затруднено ли е преглъщането, има ли напъни за повръщане, как изглежда повърната маса, ако има такава, помислете дали причината е храна или настинка, за да ориентирате педиатъра по-бързо.

Стомашни болки: обърнете внимание на общите признаци – подуто коремче, усукване на крачетата.

Уринирането: колко често уринира детето, съпроводено ли е с плач, напрягане, неспокойствие, има ли промяна в цвета и мириса.

Фонтанелата: ако фонтанелата на темето на детето още не се е затворила – как изглежда, изпъкнала ли е или обратно.

 

 

Майчината интуиция

Понякога майката не може да назове нито един симптом, но въпреки това й се струва, че детето й някак „не е същото”. Не се измъчвайте, особено, ако тревожността ви не отминава, а поведението на детето ви държи нащрек. Позвънете на педиатъра, ако не друго, поне ще се успокоите. Но не е изключено да сте усетили началото на заболяване, което трябва да бъде лекувано.