Новата кампания на УНИЦЕФ под надслов „Чуй ме сега! Утре може да е късно!“ фокусира общественото внимание към ранното детско развитие и към повишаване на информираността на бъдещите и настоящите родители.


Защо точно първите години от живота на детето се нуждаят от специално внимание?
Световни експерти от СЗО и УНИЦЕФ, както и български педиатри и психолози представиха най-нови изследвания, според които в първите две години от живота си детето има

най-голям потенциал за създаване
на нови невронни връзки
Това означава, че колкото повече родителите обграждат детето с любов и стимулират интереса му към околния свят, толкова повече те инвестират в успешното му бъдеще. При това с изненадващо дългосрочна перспектива. Оказва се, че разликите в усвоеното при децата от 9-ия до 24-ия месец се забелязват в речниковия запас и в коефициента на интелигентност на вече 17-годишни тийнейджъри.
В България обаче все още има деца, които са подложени на продължителен или т.нар. „токсичен стрес”. Те страдат от системна липса на внимание, недохранване, нехигиеничен живот, дори от насилие. Този вид стрес трайно повишава нивото на кортизола (хормона на стреса) и директно „изгаря“ мозъчни клетки. Последствията от това за цялостното психично и физическо развитие могат да са дълготрайни, особено ако тези деца не намерят подкрепа.  И обратното – според д-р Джорджио Тамбурлини, директор на Европейското училище за майчино и детско здраве в Триест, Италия, децата, които са живели в тежки условия, но са намерили подкрепа от възрастните, по-бързо преодоляват стреса и се изравняват с децата, получили по-добър старт в живота.


„9 месеца“

Четете на бебето си на глас!
Четенето на глас след 6-месечна възраст на бебето стимулира мозъчното му развитие, категоричен е д-р Тамбурлини.
50% от българските родители на деца до 1 година обаче не говорят активно на детето си, тъй като смятат, че то още е малко и „не разбира”, показва проучване, представено от д-р Мария Трифонова от БАН. Данните показват и че 32% от българските родители на бебета до 5 месеца са убедени, че не е нужно да се занимават активно с детето си.