Декември е студен за плътта ни, но определено стопля душата. Всички знаем защо това е така. Голяма част от прекрасните чувства, които си даряваме се дължат на срещата със семейството, на усещането за сплотеност, благост, мир и прошка. Иска ни се да бъдем по-добри, искрено се опитваме да зарадваме хората, които обичаме, които ни обичат, а често и такива, които не познаваме. И все пак, акцентът не е в подаръците.

Нали знаете, че Рождество Христово е празник на душата? Празник, който ни напомня, че винаги има надежда, че вярата ни спасява, че светлината побеждава тъмнината? Красотата на тези дни от декември не се крие в раздаването на подаръците, нито във веселия старец Коледа, а в рождението на новото начало. Хубаво е, че по традиция го отбелязваме със семейството и най-близките.

Ами тези хора по света, които нямат възможност да се порадват на домашния уют или тези, които се чувстват сами, забравени, изоставени? Да, този ден за тях също е трябва да бъде толкова шарен, весел и благословен, както и за всички останали, които имат привилегията да го отбележат, макар и по-пищно.

Приятели, блещукащите лампички и украсата не обещават мир в сърцето, нито мъдрост, нито благодат – тях трябва да ги търсим другите, защото който търси, намира.

Дано опазим здравословния привкус на добротата, с която сме се родили – всички се раждаме добри, такова е естеството ни, но сами избираме посоката на пътя и цветовете наоколо, затова често се променяме. Не помним началото, нито съвършения начин, чрез който сме създадени, нито че всеки живот е чудо. Забравяме да бъдем благодарни за малкото щастие и за големите изпитания. Та нали именно те ни помагат да израстваме духовно и да се борим за втори шанс.

Днешният ден е специален – помислете, вдъхновете се, простете си, продължете с надежда и вяра.

 "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот". Йоан 3:16

Весели празници!