София, 10-ти юли 2019 г. На специално събитие организирано от сдружение „Въздух за Здраве“ в Аула Магна на болница "Св. Екатерина" бяха представени резултатите от проведено изследване, което е заключителен етап на един уникален за столицата проект, с цел да се установи връзката между нивата на фини прахови частици във въздуха и непосредствените здравни последици от тях. Резултатите от изследването показват, че качеството на атмосферния въздух влияе върху здравния статус на населението. Според данни от СЗО завишените над допустимите нива на фини прахови частици са отговорни за: 29% от смъртните случаи при белодробен рак, 24% при инсулт, 25% от исхемична болест на сърцето и 43% от хронична обструктивна белодробна болест. От ключова важност е, че резултатите от проекта регистрират по ранни здравни ефекти, с което подпомагат превантивните мерки на по-ранни етапи. Проучването е проведено в периода февруари - юли 2019г., като цялостният анализ включва данни за 24 месеца.
Проектът е замислен и реализиран от Сдружение „Въздух за здраве“ в партньорство с Факултета по обществено здраве (ФОЗ) - МУ София и с дейната подкрепа на Центъра за спешна медицинска помощ София, Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Николай Иванович Пирогов“ и Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда. Целта е активно да се работи за качеството на въздуха и да се информират своевременно специалистите по рисковите заболявания и гражданите. Проектът е финансиран от Столична Община по Програма Европа 2019.
Изследването показа, че при надвишаване на среднодневната норма на съдържанието на фини прахови частици, сигналите към центъра за спешна медицинска помощ се увеличават със средно 10%. За целите на анализа са използвани осреднени данни от официалните шест станции на Изпълнителната агенция по околна среда, както и осреднени стойности от станциите на гражданската мрежа на AirBG.info, които са над 300 броя на територията на София.
Събитието за представяне на данните от изследването бе модерирано от д-р Александър Симидчиев, сдружение Въздух за здраве и проф. Каролина Любомирова, ФОЗ и като официални гости присъстваха: Йорданка Фандъкова, кмет на Столична община, г-жа Светлана Йорданова, заместник-министър на здравеопазването, Д-р Иван Маджаров - председател на УС на Български лекарски съюз, Доц. Христо Хинков - Директор на Националния Център по Обществено Здраве и Анализи към МЗ, Проф. Виктор Златков - Ректор на Медицински Университет София, Проф. Цекомир Воденичаров - Декан на Факултета по Обществено Здраве, Доц. Михаил Околийски - управляващ офиса на Световната Здравна Организация в България.
„За мен и моя екип качеството на атмосферния въздух е ключово през всичките тези години и особено през последните, когато го поставихме като един от най-важните приоритети за нашата столица. Ние развиваме София като зелен и иновативен град. Здравето на хората за мен е един от най-важните фактори за сигурността на София.“, сподели г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на Столична Община, по време на конференцията.
„Министерството на здравеопазването винаги е заставало зад проекти като този, иницииран от сдружение „Въздух за здраве“ и Факултета по обществено здраве. Призоваваме и всички неправителствени организации в България да се обърнат към гражданите и заедно да подкрепим тези проекти и идеи.“, коментира заместник-министъра на здравеопазването Светлана Йорданова.
„Уникалното на нашето проучване е, че ние хващаме пациентите максимално близко до момента, в който имат оплакване. Това става благодарение на контактите в Бърза помощ, след това в ДКЦ и болниците. Изводите от нашите данни потвърждават международните литературни данни и даваме възможност да се вземат управленски решения в системата на здравеопазването.“, споделя д-р Александър Симидчиев.
В заключение на статистическите данни на представените анализи, проф. Каролина Любомирова посочи, че има лека положителна тенденция за намаляване на среднодневните превишения на концентрациите на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 през зимните месеци на изследвания двугодишен период. Установява се и слаба, положителна корелация между случаите със сърдечно-съдови и неврологични заболявания и концентрацията на ФПЧ.
Единодушното мнение на организациите участващи в изледването е, че нивата на замърсяване дори при кратка експозиция могат да се свързват с промени в здравето. Влияние има не само върху дихателната система, но и върху сърдечно-съдовата система и централната нервна система, като дори се повишават нивата на диабета и нефрологичните заболявания. Това изисква бъдещо динамично следене и анализиране на връзките „високи наднормени нива на активни атмосферни замърсители - регистрирани оплаквания и заболявания на критичните органи и системи“. Това проучване ще помогне на много медици от различни области – пулмолози, кардиолози, невролози и други. Ще се повиши и информираността на хората за тези проблеми, както и за решенията, които те могат да предприемат
Проблемът изисква комплексни мерки и близко взаимодействие между държавни, академични, граждански и други институции и организации. Нужно е да се търсят и следят промените в здравния статус на столичното население, породени от качествата на околната среда, включително на атмосферния въздух. Така шансовете за решаването на проблемите се увеличават значително.
Настоящото проучване прилага модерна методология, която включва широка комуникация на популационния здравен риск. Важна част от него са и използваните съвременни статистически методи. Те могат да се използват като база за разширяване на изследванията по темата, в синхрон с приоритетите на Столична община за опазване и укрепване здравето на населението.