Миомите на матката са доброкачествени туморни образувания, като 0.1 до 4% от случаите се откриват през бременността. Честотата на маточната миома варира в зависимост от възрастта, расовата принадлежност, наследственото предразположение и други фактори.
Установено е, че комбинацията миома и бременност е по-срещана при нераждали жени. При жените над 35 години се среща в 20–30%. Предполага се, че честотата й е още по-висока. От това следва, че миомата е едно от най-честите заболявания на женската полова система. То се отразява върху репродуктивната функция. Съчетанието миома и бременност крие някои рискове:

  • Миомните възли в различна степен могат да затруднят забременяването и правилното развитие на оплодената яйцеклетка.
  • Туморните образувания може да усложнят протичането на бременността, раждането и следродилния период.

    Какво да се направи преди забременяването?
    Рисковете при бременност в съчетание с маточна миома не са за подценяване. В зависимост от растежа на туморните образувания и тяхното разположение, както и поради заплахата от спонтанен и хабитуален (често повтарящ се) аборт, преждевременно раждане, неправилно и неблагоприятно положение и предлежание на плода и обилно кръвотечение след раждане следва своевременно да се обсъди адекватно лечение преди забременяването.


    Поради по-често възникващите усложнения както за бременната, така и за плода има и друг въпрос: да се оперира ли миомният възел (възли) преди забременяването? За да се отговори, трябва сериозно да се прецени съотношението риск–полза, като се има предвид следното:

  • Отстраняването на миомата може да намали възможностите за забременяване поради образуване на следоперативни сраствания.
  • Следите, които остават върху маточната стена след отстраняването на тумора, повишават риска от разкъсване на матката на това място поради намалената устойчивост на тъканта.
  • Често се наблюдават рецидиви, т.е. нарастват нови възли, които могат да се уголемят до забременяването.
  • Преди всичко задължително е да се извърши задълбочен гинекологичен преглед, за да се изяснят възможностите не само за забременяване, но и за благополучно износване на бременността.
    През последните десетилетия все повече жени в развитите страни, а и у нас започват да мислят за майчинство около 30-те си години, често към 35, след като са решили други приоритети: образование, специализация, професионална реализация, постигане на определен стандарт и пр. А точно в този възрастов интервал маточната миома значително зачестява и вероятността тя да се съчетае с първата бременност се увеличава. Когато се открият единични, малки по размери миомни образувания, те няма да попречат на забременяването и не представляват риск за нормалното развитие на бременността. В тези случаи не се налага предварително оперативно лечение. Важно изискване обаче е до края на бременността образуванията системно да се проследяват и решението за начина на раждане да се вземе непосредствено преди определения термин. В други случаи и не само при бъдещи майки над 30 години, а най-вече при наличие на големи миомни възли може да се планира оперативно отстраняване, 6 до 10 месеца след което жената да забременее. Най-важен е редовният ехографски контрол. Съществуват възможности за консервативно лечение с медикаментозни средства, които водят до значително намаление на размерите на миомните възли, включително и на по-големи образувания.

    Да се оперира ли?
    Миомата и бременността си влияят взаимно, обикновено неблагоприятно и изискват динамично наблюдение. Основното е да се следи има ли усложнения при бъдещата майка и как протича вътрематочното развитие на плода.
    Много важно е да се уточни необходимо ли е и кога през 9-те месеца е най-подходящият момент да се отстрани миомният възел. Обективен критерий е размерът на образуванието. При големи възли нараства опасността от преждевременно раждане, разпад на възела и развитие на перитонит. Има не малко случаи на успешно протекла бременност и сполучливо раждане след операция през бременността.
    Добър подход за оперативно лечение е цезаровото сечение при матка с миома, за да се предотвратят възможностите за обилно кървене и разпадане на тумора и усложненията в следродилния период.
    Има случаи, в които бременната не се наблюдава редовно и когато постъпи в родилното заведение, и тя, и лекарят са изненадани от голям миомен възел, който не е попречил на развитието на бременността и не е предизвикал особени субективни оплаквания. Но той може да е разположен ниско в малкия таз (предлежаща миома) и да се окаже пречка за раждане по естествен път. В този случай единственото правилно решение е цезаровото сечение, като туморът следва да се оперира след раждането на бебето. В моята практика отстраних на бременна няколко миомни възела със средна големина, като раждането стана на термина и с хепиенд – здраво бебе. Най-големият възел (900 г), който съм премахнал, беше при 41-годишна бременна в 6-ия лунарен месец. Раждането завърши също на термин, но чрез цезарово сечение.
    Както се разбира, независимо че се среща често при жените в репродуктивна възраст, миомата на матката не е сред непреодолимите пречки за забременяване и за износване на бременността до успешен край. Съвременните възможности за консервативно и за оперативно лечение, както и редовните прегледи при специалист са реални бонуси, които жената, решила да става майка, трябва да знае и в никакъв случай да не подценява.