За това как възприема бременността си жената, е разказвано и написано немалко. А какво чувства през това време нейният партньор, в чийто живот също скоро ще настъпят големи промени? Как се подготвя мъжът за бащинството и как приема новата си роля? С какво помага на любимата?

Жена ми често ми показва теми в интернет форуми, в които младите майки пишат, че мъжете им изобщо не им помагат при отглеждането на децата. Скъпи жени, ако се съгласите с мнението ми за бащинството, дайте им да прочетат този текст. Може би тогава общуването им с децата коренно ще се промени в положителна насока.


Има няколко момента, на които ми се иска да обърна внимание.
Жена ми работи вкъщи. Прекрасно разбирам, че грижите на жена ми за дома и заниманията й с детето с нищо не са по-леки от моята работа, по-скоро на нея й е по-тежко. Затова винаги мога да сменя пелените на дъщеря си, да я нахраня, да я преоблека и да я сложа да спи вечерта, за да може жена ми малко да си почине или да свърши още някаква работа.
И моето мнение е важно. Жена ми прекарва повече време с дъщеря ми, затова, разбира се, по-добре от мен (както и от бабите, дядовците и другите роднини и близки) познава желанията, нуждите й (как да я облече, с какво да я нахрани, кога да я заведе на лекар…). Всичко това не означава, че аз не мога да си кажа мнението – всички проблеми решаваме заедно.

Къпането. На мама може да й е трудно да къпе сама дори съвсем мъничко дете, а освен това то става все по-голямо и по-тежко. Винаги къпем заедно дъщеря ни. Плюсът е, че това е много приятно и весело занимание както за мен, така и за детето.
Игрите. Има игри, които по принцип детето трябва да играе с таткото. Известно е, че за жените е вредно да вдигат тежко. Затова по-добре е бащата да люлее, да върти във въздуха детето, ако то тежи повече от 5 кг. Разбира се, бащата може да играе и на други игри с него, но най-важното е да говори с малчугана.
Разходките. Когато имам почивен ден, винаги излизаме тримата заедно. Много обичам тези разходки. За мен и жена ми това е прекрасна възможност да общуваме и да си починем, а за дъщеря ни – да подиша чист въздух и да види нещо ново. Въпреки че бих могъл и сам да разхождам момиченцето ни или да го заведа в поликлиниката, ако се наложи.
Мога да остана с детето вкъщи. Ако е необходимо, разбира се, ще остана с детето вкъщи, а жена ми ще излезе, за да свърши нещо. Нямам нищо против и да отиде на разходка с приятелки или на гости, но засега тя не иска да излиза сама.
Знам, че не съм идеалният баща, но много бих искал да стана. Възможно е да съм пропуснал нещо, но със сигурност знам, че всичко, което написах, е реално изпълнимо за мъжа и бащата в почивния му ден. И главното – да прави всичко с радост, да обича и да цени семейството си.


Текст: Александър Иванов