Д-р Иванка Ежова е клиничен психолог с 10-годишна международна практика. Завършва бакалавърска, магистърска и докторска степен по клинична психология във Франция, където натрупва богат стаж в областта на клиничната, преподавателската и научната дейност. Днес работи за един от най-добрите университети във Великобритания – King’s College London, където ръководи мащабни проекти във сферата на детското и семейното здраве. Паралелно има частна онлайн практика с клиенти от цяла Европа, за които организира индивидуални консултации, семинари, лекции и терапевтични групи. Работи на английски, френски и български език. Тя е сертифициран специалист по когнитивно-поведенческа, психодинамична и семейна терапия. Регистриран клиничен психолог в Health and Care Professions Council във Великобритания, Registre ADELI във Франция и Дружеството на психолозите на Република България. Член е на British Psychological Society във Великобритания и American Psychological Society в Съединените щати. В моменти работи върху първата си авторска книга. За контакти: Skype: ezhova.psychologist; FB: Positive Psychology Net; Тел.: 0044/7482 351 951

Когато двама души се влюбят и решат да градят семейство заедно, те трябва да очакват, че съвместният им живот ще премине през няколко етапа. Най-яркият от тези етапи е появата на техния наследник. Дори бих казала, че мъжът и жената имат два живота: този преди и този след раждането на техните деца. В тази статия ще обърнем внимание на различията при мъжете и жените, когато те се сдобият с рожба.

Дели ли се родителството на бащинство и майчинство?

Като клиничен психолог с богата международна практика, предпочитам да разделям родителството на бащинство и майчинство. Това разделение се дължи на факта, че ролята на двамата родители, както и начинът, по който те възприемат, обмислят и преживяват появата на своите деца, е строго различна. Независимо от своята национална и културна принадлежност, социален и професионален статут, двата пола имат коренно различна визия за света и човешките взаимоотношения. Когато те трябва да работят в екип, за да отгледат децата си, всеки от тях има определен подход и очаквания спрямо това какво трябва да направи другият. Именно тези очаквания са причина за търкания, конфликти и неразбирателство в семейството.

Какво очаква майката от бащата?

Не е тайна, че всяка жена има големи очаквания към партньора си след появата на бебето. Тя си мечтае той да бъде загрижен и любвеобилен. Иска от него да присъства и да се включва активно във всекидневните грижи, както и да й помага.

Това, което майката не осъзнава, е, че тя вижда ролята на таткото през своята собствена призма. Казано с други думи, много жени очакват от мъжа това, което всъщност очакват от себе си. Тъй като мъжът рядко е на нивото на тези очаквания, защото, както подчертахме по-горе, майчинството е различно от бащинството, рано или късно жената започва да се чувства пренебрегната, излъгана или най-малко разочарована. Таткото не е това, което е очаквала.

Какво очаква бащата от майката?

Не само жените имат очаквания и визия за отглеждането на детето. Мъжете също имат какво да кажат по този въпрос. За един мъж жената е тази, която трябва неотлъчно да бъде до своето отроче в първите седмици и месеци на неговия живот. За много мъже грижата за бебето е женска работа. Таткото се грижи за финансовата стабилност, спокойствието на семейството и създаването на благоприятна и оптимална среда за отглеждането на децата.

България е една от малкото страни, където майчинството като период може да достигне до две години. Това значи, че майката може напълно да се отдаде на своето детенце. В този случай мъжът често си мисли, че щом жената не е професионално ангажирана, тя има цялото време на света, което да посвети на детенцето. Тъй като работи, за таткото е нормално да бъде по-малко активен вкъщи.

Тази културна и социална визия често е повод за конфликти в семейството. Най-лошото тук е, че универсален отговор няма, защото всяка визия, взета поотделно, е логична сама за себе си.

Друг е въпросът, че отглеждането на децата е не само професия, но е и най-трудната професия. За нея няма правила, нито точно описание на качествата, задълженията и отговорностите, които трябва да бъдат следвани. Дори и без културните, езиковите и социалните принадлежности, децата са толкова различни, че е невъзможно да се предскажат техните нужди, реакции и поведения. Очите на майката трябва да бъдат навсякъде, а слухът – винаги изострен.

Има ли решение?

Да, разбира се. За да се достигне до консенсус, родителите трябва да приемат отглеждането на децата като работа в екип, а не като две отделни роли, които всеки самостоятелно трябва да изпълни.

Какво значи работа в екип?

Това означава, че всеки трябва да внесе своя принос към общото благо съобразно със своето време и умения. Времето и уменията са аспекти, които предварително се определят и дискутират от двамата родители. Както не веднъж съм казвала в минали статии, децата се създават от двамата родители, следователно те са пряко отговорни и активни в тяхното отглеждане и възпитание.

Предлагам няколко полезни съвета на прекрасните читателки на списание „9 месеца”, които са в майчинство:

  • Не упреквайте таткото. Обсъждайте с него с какво той може да допринесе и допълни вашето ежедневие.
  • Независимо от ситуацията, упрекът е лоша стратегия.
  • Опитайте се да погледнете през погледа на бащата на детето. Замислете се дали той наистина разбира това, което изисквате от него.
  • Не забравяйте да напомните на партньора си, че отглеждането на детето е най-трудната професия. За нея няма заплащане и бонуси, нито професионално издигане и ваканции. Бонусите са символични. Това е усмивката на вашето дете, неговият прогрес и успехи. За тази професия няма пол или разделение. Всеки родител директно я наследява.
  • Направете списък със задълженията, които всеки трябва да изпълнява. Не разчитайте на устни уговорки. Писането материализира вашите мисли и прави участниците по-отговорни.
  • Приемете, че психиката на противоположния пол оперира по различен начин, в резултат на което визията за света и родителството е различна. Това е нормално. По тази причина дискусията и разпределението на задълженията са изключително важни.
  • Усмихнете се. Родители сте на красиви и невероятни деца! Насладете се на времето, прекарано с тях, защото то никога няма да се върне.