ТЯ каза: Да е кърмене на поискване, или на всеки три часа? Това е въпросът! Дали да позволим на малкия диктатор да наложи своя режим, или да се опитаме да прокараме нашата идея за храненето...


Сложна дилема, пред която се изправя всяка майка, когато от родилния дом се прибере вкъщи.

След като се колебах цели два пъти по този въпрос, мисля, че знам отговора: задължително е майката да опита да наложи строгия режим на хранене! Казвам обаче да опита. Ако се получи – получи. Ако бебето не плаче истерично и не кара съседите да си мърморят “ей, умориха го от глад това дете...”, тогава добре. “Операция хранене” започва успешно. Изборът е на бебето, а предложението на майката – много демократично!  Последната дума (или рев) е на бебето. То може да отхвърли строгия режим с ярост и плач, но може и да го приеме. Може да му хареса да получава сладката порция кърма през три часа и тогава наистина ще е по-добре за всички. И за майката, и за детето. Сигурна съм в това, защото вече съм го преживяла.
И двете ми деца приеха сравнително лесно тричасовото хранене. Понякога са протестирали леко, но до подписки и стачки не се е стигало.  Никога не съм ги оставяла гладни, а и често съм правила стъпки в тяхна полза. Никога не съм ги будила от най-сладкия им сън, защото часът за хапване е ударил. Оставяла съм ги да поспят още половин час, с което храненето се е измествало леко, без серозно да се нарушава режимът.

Скоро четох статия от една жена – експерт по кърменето (може би тя е дойка – как иначе се става експерт по кърмене?!), която обяснява, че бебето трябва да захапва гърдата на майката, щом се събуди, след това да заспи добре нахранено и щом се събуди пак... на гърдата. Получава се нещо като непрекъснато хранене. Приемам това само ако майката е решила да подобри рекорд на Гинес... Иначе ми звучи абсурдно.
Признавам, че и за мен кърменето се превърна в удоволствие и в много интимно общуване с бебето, но ако това е постоянно, м-м-м... не! Ами аз ще се превърна в нещо като хранилка! Детето ще започне да ме възприема като тенджера и когато стане на 18, просто ще ме прибере в шкафа до кухненските съдове.
Наистина не е добре, когато мярката се нарушава. Затова подкрепям идеята за по-строг режим на хранене. Тази схема много помага на майката, а с това и на детето. Мама се научава да се движи в къси тричасови коридорчета. Знае, че има, макар и малко, лично време, в което да свърши нещо приятно и полезно за себе си – да поспи, да погледа телевизия, да поприказва с приятелки по телефона, да отиде на козметик, да натегне ангренажния ремък на реното и още много други... но всичко в рамките на три часа. Ще се почувства спокойна, а това е много ценно за бебето.
И накрая – храненето на три часа възпитава детето на ред и точност. Един ден малкият мъж, който отглеждаш с любов, няма да закъснява за среща, защото е приучен на точност, дори закърмен с точност! А всички харесваме точните хора, нали? 

ТОЙ каза: Ако можехме да спазваме строг режим на хранене, със сигурност продължителността на живота щеше да е друга. Със сигурност нямаше да гледаме нелепи реклами с възрастни жени, които се тъпчат с какво ли не, а после просто вземат хапче и “вече им е леко, чувстват се добре... редовно посещават тоалетната...”
Ако можеха да си наложат строг режим на хранене, всички жени щяха да са манекенки. Това би бил много красив свят... При бебетата обаче, както и при нас, възрастните, не винаги с точност може да се определи кога, как и по колко да се храним.
Трябва да признаем, че бебешкият режим на хранене рядко се определя от майката. Дори при силно желание. Това е така, защото в различните моменти бебето има различни потребности от сън и храна. Синът ми спря да се буди за нощното си хранене още на третия месец, но познавам хора, които са приготвяли мляко на бебетата си посред нощ дълго след тази възраст.
По въпроса – строг или либерален режим, мненията на специалистите са полярни. Едни казват, че още от самото начало бебето трябва да свикне на строг ритъм и той трябва да се създаде от родителите, а други – че режимът ще си дойде от само себе си и бебето само ще си го определи. Вярно, че е хубаво да има някакъв изработен режим, според който бебето да се храни и да спи, иначе родителите биха полудели. Когато обаче това е невъзможно, не бива да се правят драми.
Когато нашето бебе се прибра от родилното, бях изпаднал в паника, че няма да се справим, ако то не иска да се храни по график, защото бях чел колко важно е това. Опитът ми по-късно показа, че ако закъснеем или дори пропуснем някое хранене, това не е фатално. Понякога бебето огладняваше прекалено скоро след последното хранене. Много бързо обаче разбрахме, че няма полза да го залъгваме с биберон или със сокче, щом то иска нещо по-солидно. А в такъв момент е неуместно да му обясняваш, че трябва да потрае, докато дойде време за вечеря, нали? И обратно – ако часът за хранене отдавна е настъпил, а малкото човече още не е огладняло, няма начин, чрез който да го убедиш, че трябва да си изпие млякото.
Нашият неонатолог – д-р Конова, ни беше обяснила едно основно правило: “Ако бебето плаче, винаги има причина. Никога не го оставяйте да плаче.” Един ценен съвет, който е добър критерий в морето от противоречиви съвети за грижите за бебето, особено в областта на храненето.
Винаги храненето се е възприемало като основен фактор за здравето на бебето. Важно е детето да приема висококачествена и питателна храна, съобразена с възрастта му, но на всяка цена в точно определен час, е малко прекалено. В това се убедих и аз. Все пак няма нужда да превръщаме бебето си в онези странни играчки, наречени “тамагочи”!
При нас също имаше съмнения около това дали бебето поема достатъчно храна и защо понякога не си изпива млякото докрай. Но впоследствие нещата сякаш сами си дойдоха на мястото и всички заедно намерихме модела на хранене, който ни удовлетворява – и него, и нас. Спазваме основния принцип: изчакваме детето ни да огладнее достатъчно, за да можем да го нахраним добре. Ако и занапред продължи да изпълнява така перфектно този принцип (и ако беше момиче!), със сигурност ще има тяло на модел!