Нейните дни, нощи, уикенди, мечти, страхове, върхове и хобита са напълно различни от неговите. Това, което ги събира, е изгревът – доста далеч от летаргичната романтика. Става дума за задължителното, делнично, ободрено и – няма как – рязко събуждане в твърде ранна утрин. Началото на всеки делови ден в компанията на Анна-Мария и Даниел – “Абсолютно Фреш!” Тя държи на двойното “н” в името си, а той – на удивителната в заглавието на радиопредаването, на което са водещи. Както иначе се нарича – прайм-таймът, сутрешният пояс или просто едни ранни четири часа всеки Божи ден, в които двама души правят микрофонен екип и не се отегчават нито поотделно, нито взаимно. Вместо хапче срещу омръзване ползват два принципа – да не бързат да се опознават, за да им е интересно по-дълго време, и да спазват дистанция (както зад волана) – когато е необходимо. Т.е. след края на “Абсолютно фреш!” в 10 ч. всеки прави каквото си знае – Даниел Михайлов (25) тича към Нов български университет, където учи “Връзки с обществеността”, а Анна-Мария Пеева (30) се изявява като телевизионен любовноквартирен психолог, като без колебание диагностицира себе си като приятно невротична

Първото нещо, което ми поднася на интервюто, е парченце ранен детски спомен под формата на късче месо, придобиващо застрашителни размери в съзнанието на порасналото момиче: “Манджите от детската градина, ужасното месо, което още от малка мразя да ям...


Скришом го отделям от чинията и го хвърлям под килима. Имало е случаи, в които цели сандвичи принцеси съм успявала да метна зад пианото, което красеше занималнята.” За себе си на уебсайта на Радио “Фреш” е написала: “Резултат съм от планирана бременност, но след появата си на бял свят се движа извън плана на родителите си.” Зодия Близнак е и не са я глезили. Отраснала е заедно с двамата си братовчеди, нейни връстници, благодарение на което никога не е скучала. Те й били като братя, а иначе Анна-Мария е единствено дете. Като съвсем малка обожавала да оцветява с водни бои гланцовото си рисувателно блокче. “Нещото, което най-много мразех в детството си, беше следобедното спане в детската градина.
Отегчавах се в леглото и правех пакости. Наказанията бяха ежедневие. Учителката минаваше да ни буди в четири следобед, дрънкайки с голяма връзка ключове – като Свети Петър...” Родена е на 24 май и съвсем логично родителите сложили пъпната й връв между страниците на дебела книга, вместо да я хвърлят на някое многозначително място, както повелява традицията. Въпреки книгата майка Пепи (счетоводител) и татко Иван (инженер) искали Анна-Мария да се занимава с числа. Действително тя завършва математическа гимназия, но сухата материя така и не я завладява. Обича железниците, понеже я водели с влак при бабите й Мария и Анна (ето на кого е кръстена!) – едната в Ямбол, а другата – на вилата в село Стъргел до София. Там ваканциите били най-безгрижни.

На 23 ноември 2004 г. Анна-Мария започва да прави “Абсолютно фреш!” с Даниел Михайлов и на пръв поглед има едно-единствено нещо, което я свързва с другия водещ. И това е близостта на рождените им дни – неговият е само осем дни преди нейния. Даниел е роден през 1980-а в Стара Загора, името му го избрала майка му, има сестра – Сабина, на 16 години.
“Не спирам да говоря затова и открих радиото, или пък то ме намери... Предпочитам го, макар че отначало телевизията ми изглеждаше по-съблазнителна.”
В кариерата си гордо вписва четири-пет радиостанции. Първия си хонорар получава на 16-годишна възраст като водещ на тийнейджърско предаване. Година по-късно открива, че му се удава да общува и с по-малките. “Станах водещ на детското шоу по вече несъществуващото радио “Домино”. Цели две години рейтингът му бе все във висините!”
Специалния си подход към децата Даниел придобива на деветгодишна възраст, когато се ражда сестра му Сабина. “Много бях щастлив и от първия момент се стараех да помагам в отглеждането й. Когато поотрасна, с готовност се включвах и във възпитанието й с някои не много нежни методи... Мисля, че помага!” Засмивайки се, си припомня, че му се удавало да омайва не само децата, но и бабите от квартала (разбира се, най-вече собствената си баба Стефка). С другите деца често организирали представления и пенсионерите били сред най-редовната публика.
Познайте кой винаги бил водещият...? Зад този благовиден имидж обаче се криела истинска напаст – до такава степен, че Даниел не се колебае да определи детето в себе си като “суперизрод”. Всичко започнало с органичната му омраза към кисела – редовния десерт в детската градина. “На тригодишна възраст набих една учителка и мама се принуди да подпише специална декларация, че синът й повече няма да малтретира персонала. Чупене, горене, бягане – нищо детско не ми (б)е чуждо”
В редките моменти на романтично съзерцание Даниел обичал рано сутрин да сяда на някоя пейка и да наблюдава как хигиенистките мият съвършено правите улици в родния му град. Чистотата му харесва. До четвърти клас Дани посещава кръжок по екология и най-много се впечатлява от темите за опазване на водите. Но други детайли от детството си не помни. “Според мен то е загубено време, което малкият човек прекарва в непрекъснато и нетърпеливо мечтание за това, което ще му се случи, като порасне. Аз все това чаках. Възрастните ми повтаряха, че впоследствие ще осъзная колко по-хубаво е било да съм дете. Ето вече съм голям и искам да кажа на всички: много си е добре човек да е пораснал, самостоятелен и пълен с възможности.”