Светлана Георгиева, акушерка с 20-годишен стаж в СБАГАЛ – Варна пред “9 месеца”

Плакали ли сте на работното си място?
Да, професията ми е такава, че всеки ден се сблъсквам с доброто и с лошото в живота. В началото на кариерата ми се наложи да преживея смъртта на едно недоносено бебе. Плаках цяла нощ. Сега подобни инциденти са рядкост. Но работата ми на акушерка изисква да се владея, за да реагирам адекватно на всяка ситуация и да взема най-правилното решение за майката и за бебето.


Как решихте да станете акушерка?
Кандидатствах медицина, но попаднах в профила за акушерки на Варненския полувисш медицински институт. От малка копнеех да се занимавам с подобно нещо и бях невероятно щастлива, когато ме приеха. Еуфорията ми трая малко. В началото на обучението ме заведоха в родилно отделение. Бях разочарована. Картината, която видях, ме стресна и уплаши. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, плаках на рамото на майка ми и се заричах никога вече да не стъпя в болница. Но малко по малко свикнах и ето вече 21 години работя като акушерка. Сега нищо не може да ме накара да сменя професията си. Няколко години след медицинския колеж заминах за София и завърших “Мениджмънт на социалните дейности и социална педагогика”. В момента съм главна акушерка. И повече от 2 години ръководя над 130 акушерки и 78 санитарки.
Помните ли първото бебе, на което помогнахте да се появи на бял свят?
Да, казваше се Росен. Имам съседка, която страдаше от стерилитет повече от 15 години. Но точно преди да завърша образованието си, тя забременя. По странно стечение на обстоятелствата водех раждането на детето й. Появи се здраво и хубаво бебе. Сега вече е на 20 години. Когато го срещам по улицата, все си спомням момента, в който изплака за първи път... в моите ръце. Майка му казваше, че аз съм му късметът.

Когато се прибирам вкъщи и виждам децата на нашата улица, си мисля, че повечето от тях са се родили при мен. Помня почти всяко раждане. Гледам как растат и се чувствам горда, че и аз съм допринесла за този живот.
Кое е най-хубавото в професията на акушерка?
Тривиално е, но това е усмивката на родителите. Не може да се опише, а и когато взема на ръце новороденото сладко бебе, разбирам защо обичам тази професия толкова много.
Какво Ви натъжава?
В моята работа има много драматични моменти. Те са рядкост, но също са част от живота.
Получавате ли много благодарности?
Повечето от пациентите ми са благодарни. Това, разбира се, е морална благодарност, не материална. Може да звучи нелепо, но добрата дума е по-важна от всичко друго. Който мисли, че в медицината парите и подаръците го мотивират да работи добре, по-хубаво да се откаже от професията си. При нас няма място за подобно нещо.
Не е тайна, че много акушерки и лекари вземат пари за раждането...
Когато една жена дойде да ражда, мисли, че болката и напрежението са само за нея. Повечето от бременните не се замислят, че акушерката също има сериозни отговорности. Добре е да има търпимост и толерантност и от двете страни. Акушерката да води така раждането, че да няма никакви усложнения след това за майката и за детето. Всички ние се стремим да облекчим колкото може повече страданието на жената. Тя не бива да се притеснява и “да се презастрахова” предварително, като дава пари и се уговаря. Всички акушерки, които работят в родилната зала, са изключително опитни и отговорни.
Как реагират майките, когато прегърнат бебето си за първи път?
Просълзяват се. Само част от секундата разделя невероятната болка от пълното щастие и радост. Това е необяснимо, жената се преобразява за миг. Сблъскват се две напълно противоположни емоции. Няма друго подобно събитие. В един момент жените плачат, вайкат се: “Защо това се случва на мен? Никога повече няма да раждам.” След миг, когато бебето се появи на бял свят, те онемяват и протягат ръце да го прегърнат. Всички майки целуват детето си. Изключителен момент! Странното е, че когато за първи път видят новороденото, бащите реагират по същия начин. Ако искате да видите как един мъж плаче, елате в родилното отделение.
Забелязвате ли някаква промяна в начина, по който жените раждаха преди и сега?
Сега бъдещите майките не са подготвени. Премахването на женската консултация се отрази негативно върху общата информираност. Това може би е единствената промяна. Ето защо сега се опитвам да науча майките на основните неща около бременността, раждането и отглеждането на бебето. Започнах да водя безплатен курс за бъдещи родители. Всяка бременна може да го посещава. Той включва три модула – какво трябва да знае жената преди раждането, за самото раждане и за възстановяването и грижите за новороденото.
Сигурно има много интересни случаи от Вашата практика...
Безбройни са. А и всяко бебе ми е скъпо. Години след като съм им помогнала, много жени ме спират на улицата, за да ме поздравят. Имаше едно момченце, пак се казваше Росен. Роди се в 8-ия месец – недоносено и с проблеми. Бях още млада акушерка, на възрастта на майката. Страхувах се за живота на бебето почти колкото нея. Всяка вечер ходех у тях, за да й кажа как е минал денят и я успокоявах, че щом аз съм до бебето, нищо няма да му се случи и че аз съм му кадемът. Така и стана – бебето оцеля и сега тича нагоре-надолу, изключително интелигентно дете е.
Какъв съвет бихте дали на бъдещите майки?
Да не се страхуват, защото с напредването на медицината рисковете за бременната и за нейното бебе са нищожни. Бих посъветвала младите момичета да са по-женствени. Да забравят цигарите, алкохола и късите прически. Нека бъдем истински дами и да не се правим на мъже.

*кадем - успех