Сега е популярна като Виктория Керин! Публиката се запозна с нея, когато се появи в Стар Академи. Покори всички с глас, после продължи да ни покорява с него като певица и водеща от ефира на БГ Радио. Сега продължава да се занимава с музика и активно с преподаване на народни танци, с които е заразена още преди да се роди. За да разкажем приказката обаче, започваме отдалече.


На 5 декември 1981-ва една красива млада жена среща един млад мъж в едно от най-вървежните столични заведения – “Хавана”. Той се влюбва от пръв поглед в нея и я кани на среща точно на рождения си ден – 8 декември. Четири месеца по-късно има план за сватба. През август булката казва “Да!”, а бебето присъства на сватбата – в корема на майка си. Ражда се лесно и бързо на 17 януари 1983-а.

И я кръщават Виктория.
“На никого не са ме кръстили. Майка ми е решила, че харесва името и нейното момиче ще се казва така. Точните й думи били: “Реших, че трябва да си Виктория и те записах Виктория, без дори да кажа на баща ти!”
Аз си харесвам името
все пак означава победа!”
За успокоение на бабите леко се приплъзва и версията, че В-то на Виктория е същото като В-то на баба Велика.


Вики се оказва красиво и... ревливо бебе. А когато това се случи, винаги се намира някой в семейството, който да погледне оптимистично на ситуацията и да каже: “Тя просто е певица! Не плаче, а пее! Не чувате ли?” Това най-често бил таткото. Така че според сериозни свидетелски показания нейната кариера на певица започва от деня на раждането й. Колкото до кариерата на танцьорка на народни танци... тя започва малко по-късно. Все пак е трябвало Вики поне да може да стои на краката си...

“На три годинки ми казваха Вики Опа-па-то. Това идва оттам, че когато танцуваш ръченица, се брои раз-два-три... На мен за по лесно са ми казвали о-па-па, о-па-па... Така съм се научила да играя хорце. А когато сме тръгвали с мама на репетиции и хората пред блока ме питали: “Къде отиваш, бе Вики?”, аз съм казвала: “На о-па-па.”

И така се появило Вики О-па-па-то. Приятелките на мама и до ден-днешен ме бъзикат на тази тема, защото тя е танцувала бременна с мен някъде до 6-ия месец. Казват, че танцувам още отпреди да се родя!”
Това налага два сериозни извода:

  • Вики е започнала своята танцовата кариера, преди да започне певческата!
  • Не е нужно да се изправиш на крака, за да затанцуваш!

    “След като съм се родила, мама си е почивала около седем месеца. След това толкова много й се е танцувало, а нямало кой да ме гледа, че тя ме вземала със себе си в салона. Лежала съм си в количката до хореографа. Той ме дундуркал напред-назад и си водил репетицията. И после... О-па-па!
    Сериозно съм започнала да се занимавам с народните танци някъде на пет години. Оттогава досега

    танците са най-любимото ми нещо

    И пеенето на песнички, разбира се.”
    С отглеждането на Вики се ангажира основно баба й Бонка. Тя учи малкото момиченце на стихотворения, а когато то пее, баба прави записи с касетофон. Всъщност това са първите почти професионални записи на малката певица. Ако ги издадат точно сега, могат да са доста вървежни, като се има предвид популярността на г-ца Керин!
    Когато не пее и танцува, малката Вики естествено си играе – кукли, къщички, червен пипер от стрити керемиди и, разбира се, компот от рози, т.е. най-типичните момичешки игри с приятелките пред блока.
    “В началото си играех много с момичетата пред блока. В първи клас обаче минах към отбора на момчетата. Обичах да си играя с тях с колички, на мач и разни други момчешки игри. Този мой “момчешки” период май продължава и досега. Все такива са ми любимите неща –

    футбол, кикбокс, автомобилизъм...

    Но като цяло съм била кротко дете. Не помня да съм правила пакости... Освен... сещам се. Веднъж...”
    Така обикновено започват филмите на ужасите!
    “С дядо ми пътувахме в трамвая и аз съм му изяла продупчения билет! Дошли контрольори и за малко да го глобят. Добре че се намесила някаква мила жена и защитила дядо: “Аз видях, че човекът дупчи билет, но детето му го изяде!”
    Истината е, че това не идва от някакъв силен апетит, защото Вики е била злоядо дете. За това ще стане дума по-късно. Историята с билета си остава и досега чиста загадка. Може би всичко щеше да се забрави, ако не беше отмъщението на дядото!

    Отмъщението на дядо – част I
    “Дядо ме е забравял цели два пъти. Първия път това се случило в София. Седнал си човекът веднъж около ЦУМ да хапне кебапчета, картофки, да пийне биричка и след като поседял, поседял, типично по мъжки, станал и си тръгнал. И така си вървял до Лъвов мост и изведнъж... “Детето! Край!” Върнал се бързо и ме намерил – Вики под масата спокойно яде кебапче!”

    Отмъщението на дядо – част II
    “Другия път е било на морето. Оставил баба ми в квартирата и тръгнал пак за биричка и да разходи детето, разбира се! Но... появили се няколко полякини и дядо като истински кавалер се заприказвал с тях. После тръгнал да върви, говорейки си с хубавите момичета, и... пак същия номер. Тича обратно – Вики под масата. Не знам защо все съм сядала под тия маси... Вероятно защото съм ходила права под масата. ”
    За повечето деца отмъщението на родителите е... детската градина. Защото в “детската” трябва да се спи и да се яде. А за някои деца храната не е удоволствие... Ето как изглежда една миникласация на омразните детски храни, подредена от Вики:
    Попара!
    Фрикасе!
    Зелен фасул!

    “Много бях злояда и сега съм си такава. Помня, че мама постоянно ме тъпчеше с попара и с пиле фрикасе. Беше трудно, много трудно. Имаше скърцане със зъби: “Това или го изяждаш, или няма да станеш от масата”, и щеш не щеш, изяждаш го. А от детската градина всъщност имам хубави спомени. Много ме обичаха. Даже учителката ми оттогава и днес е същата и ме помни много добре. Малко преди Стар Академи с майка ми отидохме в детската градина, за да предложим на директорката да преподаваме танци там, и моята учителка ме позна. С влизането каза: “Това е Виктория!” Беше много вълнуващо за мен. А после пък, когато вече бях част от групата в Стар Академи, директорката срещнала баба ми и й казала: “Това е Виктория. Аз я познах, същата си е... артистична, сладка...” Фрагменти от бъдещата биография на Виктория Керин

    Детските страхове
    “Помня, че когато загасяха лампата в стаята, за да заспивам, много ме беше страх, защото на гардероба имаше един голям глобус. Образуваше се нещо като огромен човек, който ме плашеше.”

    Домашните любимци
    “Много искахме да имаме куче. Постоянно повтаряхме “куче, куче, куче...” Накрая дори мама започна да го иска. Взехме един ирландски сетер. Казваше се Цезар. Вече беше станал част от семейството, когато аз намерих един доберман. Прибрах го вкъщи, изкъпах го и го затворих на балкона, за да не се карат с Цезар, защото той много му ръмжеше. Като се върна мама, щеше да ме убие... Дадохме добермана на едни приятели, а няколко години по-късно и Цезар избяга. Вероятно е искал да намери добермана. ”

    Брат ми
    “Никога не съм ревнувала, когато се роди брат ми. Не е имало изобщо такова нещо. Винаги много съм го обичала. Това, разбира се, не попречи от старание да му счупя ключицата. Той беше на около две години и аз го возех на капака на една детска кола с педали и той падна...”

    Суетата
    “Винаги съм била с дълга коса. Само когато бях на две годинки, ме подстригаха нула номер, за да стане косата ми по-гъста. Батковците в махалата, като ме видеха, ми викаха: “О-о-о, банда голи глави!”

    Първите любови
    “Когато бяхме в първи клас в руското училище, имаше един Ивайло. Аз много го харесвах, а той много ме биеше. Имаше и един Камен. Той много ме харесваше, но пък аз много го биех. Така мило и влюбено изразявахме чувствата си един към друг.”

    Сцената
    “Винаги е много готино на сцената и особено при народните танци. Обзема те лъчезарно, приповдигнато настроение. Когато пък сме целият ансамбъл, хубавото настроение заразява всички ни.”