Тони Димитрова – изпълнителката на “Ах, морето…”, след 5-ия си компактдиск… Отначало майка й Милка не споделя пред роднините, че чака бебе. Свекърва й научава от комшии. Ядосва се и кори младата жена: “Булко, що не казваш!? Това дете ще се роди нямо!” Бебето обаче се ражда живо и здраво и се превръща в една от най-гласовитите бургазлийки, изпяла легендарната песен “Ах, морето...” Тони Димитрова има нов, пети поред компактдиск, озаглавен “Произведено в Бургас”.

Белязана е не толкова от съдбата (зодия Козирог), колкото... от брат й.
Била съм само на 2–3 дни, когато ни изписали от родилното. При влизането в къщата мама ме показала на 4-годишния ми брат Йордан и той понечил да погали спящата си сестричка. Баба ми Яна решила, че милувката му ще ме събуди и разплаче, затова плеснала Данчо през ръцете, а той неволно одрал с нокът нежната ми бебешка кожа. Имам неизлечим белег на лявата буза – не драскотина, а направо дебела диря... Затова днес едно от най-важните неща в личния тоалет на 5-годишната ми дъщеря Магдалена е прилежното изрязване на ноктите. (Смее се – бел. авт.)

Родът й сменя собствените си фамилни имена
Истинското ми име е Антоанета Димитрова Петкова. Всички очаквали да се роди момче и мама избрала популярното тогава мъжко име Антонио. Родило се обаче момиче и тя бързо префасонирала Антонио в женски вариант. Кръстена съм на баба си, но само “в общи линии”: тя се казваше Ана, но в родното на баща ми село Звездец всички й викаха баба Яна. Баща ми също не си харесвал името. Родът им е Бахчеванови, но той решил, че такава фамилия не е подходяща за сериозен човек в униформа. Затова взел фамилното име на друг свой сродник и се казва Димитър Стамов Петков, а аз – Антоанета Димитрова Петкова. Това Петкова на мен пък хич не ми харесваше. Още преди да стана певица, си казах, че ще ме наричат Антоанета Димитрова.

Бургас – Звездец – Сливен – Бургас
Родена е в Бургас, но заживява там едва след 14-ата си година. Ранното й детство преминава в Звездец (на 20 км от Малко Търново – на река Велека), а юношеството – в Сливен.


Родителите ми се запознали благодарение на военната служба. Татко, който е странджалия, бил пратен да служи в Симитли. Там той срещнал майка ми, която по това време учела в педагогическия институт в Благоевград. Била е на 18 години, когато се оженили, и той си я придърпал в Звездец... Първите ми години са преминали в това село, а след това татко бе разпределен в Сливен, където живяхме 7 години. Спомените ми от Звездец са откъслечни, но ясни. Най-добре помня невероятния селски хляб – един такъв кръгъл, със златиста коричка, горещ и много вкусен.
Брат ми, който сега живее във Варна, е програмист и има няколко титли пред името си. Започна по стъпките на баща ми – беше преподавател във Висшето военноморско училище, но се ориентира към банковата сфера. До седми клас с батко бяхме големи врагове. През пубертета се държеше грубо с мен. Имахме конфликти, даже ми е посягал. Йордан остана в Сливен, за да завърши техникума, когато ние се преместихме в Бургас. И сякаш точно тогава изведнъж разбрахме, че не можем един без друг, понеже много се обичаме.

Във фамилията няма други музиканти
Тя е единственото изключение – братовчедите й станали лекари и финансисти, а като деца били пълни отличници, за разлика от нея.
Мама ме е родила на 24 години, понеже не е могла да има дете непосредствено след сватбата. Когато забременяла, тя не съобщила веднага добрата вест на роднините – вероятно от суеверие…

Морето – шпеков салам и нескафе
Във всички песни на Тони Димитрова присъства безбрежната шир на Черно море – а то, според нея, е най-красиво около Бургас. Първите й спомени за морето обаче се свързват не със “сянка на птица” или “стар капитан”...
Когато бях дете, редовно ходехме на семейни летни ваканции из военните почивни бази по Черноморието. Ако повечето хора хапват на морето цаца, при мен случаят е друг. Кой знае защо го свързвам със суровото жито. Срещу почивната станция в Сарафово имаше нива. Татко разтъркваше в шепите си жито и ни даваше да го ядем. А от Варна си спомням, че майка ми все купуваше нескафе – по един буркан от тази дефицитна тогава стока, както и шпеков салам! Голям лукс... Трудно се добирахме до тези “деликатеси” и мама все ги къткаше.

Мечтаела да стане историчка
Много преди да се запали по музиката, вдъхновена от всеотдайната си гимназиална учителка в Сливен, Тони искала да стане историчка. Първата й професия обаче била машинописка. Не пропускала да участва в прегледите на художествената самодейност, където винаги жънела овациите. Първият й досег с музиката е през ученическите години, когато брат й я научил да свири няколко акорда на китарата си.
Преди да се влюбя в музиката, бях пристрастена към театъра. Като ученичка участвах в самодеен театрален състав и даже написах писмо на актьора Ириней Константинов. Не че му се обяснявах в любов и не че той ми отговори... Просто му писах колко много го харесвам и го поздравих по радиото с една популярна песен на Адриано Челентано. От музикантите кумири ми бяха LZ, Лили Иванова, Богдана Карадочева – все изпълнители с характерни бленди на гласа. Брат ми формира вкуса ми – заедно слушахме Юрая Хийп, Пърпъл... Татко ми пък, който има афининет към френския език и към френското изкуство, носеше у дома плочи на малко известни, но много добри изпълнители на шансони като Фрида Букара и Патрисия Карли. Любимата ми песен от новия албум е именно кавърът на Патрисия Карли, посветен на дъщеря ми.

Магдалена
Дъщеря ми Магдалена е направо... “мелница”! Викам й – ти, мама, на воденица да се беше родила, толкова много нямаше да говориш... Тя вече е почти на пет години. Знаех, че ще родя момиче. Едни от първите хора, на които казах, че съм бременна, бяха моите приятели Ева и Гого от Фамилия “Тоника”. Гого ми направи някакви мистериозни изчисления и отсече: “Тонка, момиче ще е! Вярвай ми, не съм бъркал досега.” Действително видозонът го потвърди. Избрах името на дъщеря ми след трескаво търсене. Бащата на детето ми се казва Милен и аз реших да я кръстя на него. Той отказа – “Нека е на теб!” Аз пък в никакъв случай не исках да се казва Антоанета. Мислихме дълго... и в крайна сметка я кръстих Магдалена – на леля Магда, сестрата на баща ми, чието истинско име беше Мара. Както виждате – драматично и объркано...!
Тони Димитрова намира външни прилики с дъщеря си по овала на лицето и по формата на носа и очите, но характерите им са различни. Момиченцето е по-отракано и упорито отстоява мнението си, от което Тони е доволна. В мечтите си вижда Магдалена като лекарка.
Малката обаче е суетна и темпераментна и си е избрала друга професия – “барелина”, както казва. Има грация, но трябва да ограничи кроасаните, за да има фигура. Като й го казах, тя отвърна – “Нищо, аз пък ще стана дебела барелина!”

Когато разбрах, че съм бременна
Да го кажем жаргонно – аз “се кльофнах”. Стреснах се и се отпуснах. Усещах, че няма да изтрая цели девет месеца. Първи месец... втори месец... коремът ми става все по-едър, все ми се гади. Ревях непрекъснато. Ходех на гости при брат ми във Варна и му се жалвах – “Как ще се оправя, как ще живея, ужасно се чувствам...” Роднините ми се отчаяха, мислейки, че ще ги побъркам от капризи. Обаче като свикнах с мисълта, че няма шега – наистина ще ставам майка, се мобилизирах. Как така ще се предам пред едно нищо и никакво повръщане и някаква си тежест в корема?! Ето така се стегнах. И днес твърдя, че най-добрата ми физическа и психична форма беше точно в периода на бременността. Тогава постигнах за първи път върховна, велика хармония със себе си. Бях най-усмихнатата, най-щастливата жена на света. Нищо че дебелеех с всеки ден. Станах 90-килограмова, но се чувствах сякаш ми иде да хвръкна. Съветът ми към бъдещите майки, които сега четат “9 месеца”, е да не се страхуват, да посрещнат детето си с усмивка, а не със страх...

“Made in Burgas” е 5-ият албум на Тони Димитрова. Повечето песни в него са на Стефан Диомов, а един от потенциалните хитове – “По пътя”, е на композитора Руслан Карагьозов. Сред текстописците са Гриша Трифонов, Богдана Карадочева и Иван Вълев.

“Магдалена” е песен от новия албум, посветена на дъщеричката на Тони. Музиката е на френската композиторка и изпълнителка Патрисия Карли. Българският текст е написан от бургаския поет Пейо Пантелеев.