Вярата в митични същества, определящи съдбата на човека при неговото раждане, датира от прастари времена. Някои от тези персонажи са надарени с добра сила и могат да помогнат на новороденото и на неговите родители, ако бъдат омилостивени. Други са зли и опасни и единствено многобройните предпазни мерки могат да спасят човека от тях.



Сред добрите митични същества основно място заемат орисниците. Според известните ни писмени извори древните гърци правели жертвоприношения на три богини на съдбата. Според Хезиод една от дъщерите на Зевс преде нишката на живота, втората определя нейната дължина, а третата я прерязва. В българската народна митология съдбовниците се наричат „орисници”, „наречници”, „речници”. Орисниците живеят накрай света, където само юнаците могат да стигнат. В друг вариант на мита те са на небето и са Божи служители. Идват неизменно при човека в третата нощ от неговия живот. Те са три жени или двама мъже (според вярване в Странджа). Облечени са в дълги бели дрехи, над които се спускат коси от злато.


За да бъдат омилостивени орисниците, се изисквали специални приготовления. В навечерието на тяхното пристигане бебето се окъпвало с вода, в която се пускали живи въглени (взети от жарта), кожата му се намазвала с жълтък, като под мишниците се мазвало с мас и катран. Детето се обличало в бащината риза, за да бъде силно и храбро като баща си. То задължително се оставяло само в стаята, защото никой не бивало да узнае каква е орисията му. До главата му приготвяли трапеза за орисниците. Полагали я върху нова, бяла кърпа, взета от чеиза на майката. На нея поставяли питка, купичка мед, кана червено вино и някакъв предмет, който символизира определена дейност и показва желанието на родителите детето да усвои майсторлъка на съответния занаят.
Вярвало се е, че щом се уверят, че детето е само и всички негови близки спят, орисниците започват наричането. Най-старата изважда червен вълнен конец и започва да го намотава около пръстите си. При всяко преплитане тя нарича всички по-важни събития в живота. За българите това са кръщене, сватба и смърт. Най-значимо е това, което ще каже третата – най-малката и най-красивата орисница. От нея зависи колко дълго ще живее човек и дали ще има късмет и щастие в живота си. Тя прерязва нишката на живота на определена дължина. След като приключат с орисването, орисниците хапват и пийват. Ако останат доволни, правят някакъв „нишан” върху бебето (оставят белег за добра орисия).

Не само ние в България сме вярвали (а и сега много от нас вярват) в бабини деветини. Интересно е и в какво вярвали другите европейци. Австрийките приготвяли талисман от изсушено палмово клонче и го слагали над люлката на бебето, за да не го „ловят лоши очи”. Италианците поставяли под постелята на новороденото лапа от къртица или зъб и нокът от някакво друго животно, което да предпазва новороденото от злите духове, наричани „веди”. Англичаните слагали под леглото на бебето стрък иглика, защото вярвали, че тя предпазва от магьосници. Румънците се страхували от вятъра, наричан „вихър”, защото вярвали, че в него се крие зъл дух, затова не позволявали на родилката и новороденото да излизат извън дома до 40-ия ден след раждането. Против уроки те слагали до вратата метла и брадва или забивали конски череп. Това е древна римска практика. Майката рисувала със сажди, смесени с плюнка, кръст на челото на детето си. Когато го хвалели, три пъти плюели през лявото рамо и казвали: „Дано не те урочасаме!” С червен конец връзвали чесън на врата на бебето. Албанците откъсвали три конеца от дрехата на новороденото и ги изгаряли, като „одимявали” бебето. Испанците препоръчвали амулет, в който има рог от крава, предпазващ от злите вещици. Чехите и словаците пръскали очите на новороденото с майчино мляко против уроки. Всеки немец, който посещавал новороденото, първо трябвало да погледне в огъня, а после в бебето, за да не го урочаса. Швейцарците вярвали, че ако бебето се усмихва насън, ангел му шепне в ухото против всякакви злини. Те не допускали някой да гъделичка бебето, за да не започне да заеква. Французите смятали, че мръсните пелени предпазват детето от зли сили. Те казвали: „От грозни пелени израстват красиви деца!” Шотландците вярвали, че след първото кихване на бебето злите елфи го оставят на мира. Шведите поставяли под леглото на новороденото някакъв старинен железен предмет (нож, брадва, кинжал), за да го пази от зли сили. Датчаните слагали ножици в леглото на новороденото, за да пропъдят троловете. Финландците вярвали в злия дух „иткетяйя”, затова не оставяли вратата на стаята на бебето отворена и не допускали то да седи на пода след залез слънце.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН