В традиционната българска култура, както и в културите на останалите европейски народи първото къпане на детето представлява обреден комплекс, изпълнен с магични и ритуални действия, които имат за цел да предпазят новороденото и да го пречистят от вредни влияния. В миналото тези обичаи се извършвали веднага след раждането у дома. Днес в повечето случаи това се прави, когато бебето и родилката напуснат клиниката и се приберат вкъщи. В миналото обреда извършвала жената, помагала при раждането, или свекървата на родилката. Във водата поставяли различни билки, носещи здраве. Най-често това са т.нар. еньовски билки, които са набрани срещу Еньовден (24 юни) и след това са изсушени. Поставянето на всяко растение има своето обяснение и носи пожелание към новороденото. Така например хвърляли люляк във водата за хубост, синап – „болестите да броят синапените зрънца и да не се лепят по детето”, жълта билка или цвете, за да не хваща то жълтеница, здравец – за да е здраво и силно, детелина – за да е щастливо, и пр.


При първото къпане пускали пирони или звънци, за да е детето силно като метала. Бабата хвърляла в коритото сребърна пара – за да е детето здраво и богато. Понякога във водата слагали и живи въгленчета, които са против уроки. Със същата цел бабата сдъвквала чесън и го изплювала във водата. По-рядко срещано е във водата да се хвърли просо, жито или ечемик – „за да го просят” (да го искат за женене момите и момците), или като порасне и се задоми, да ражда „мешано” – и мъжки, и женски деца. Някои баби слагали малко козина от куче или котка, като вярвали, че бебето няма да плаче често.

Днес от всичко изброено е останала практиката да се пуска пара във водата на първото къпане и да се хвърля жълто цвете. Тези действия са запазили присъщата си за традицията обредна насоченост. Наред с това повсеместно е разпространено и спазвано до днес сипването на светена вода в коритото на детето при всяко къпане до 40-ия  ден от раждането му. В никакъв случай във водата не се слага сол. В миналото водата от къпането се изхвърляла в корените на плодно дърво, за да е плодовито детето, или върху трендафил – за да е хубаво като цвете. След изкъпването, ако е момиче, детето се поставяло върху женска риза, а ако е момче – върху мъжка, за да придобие качествата на майка си или на баща си.
До началото на ХХ в. сред българското население в някои части на Югоизточна България е съществувала старинна практика (вероятно с тракийски произход) след раждането на детето то да се поръсва с пепел или с катран, за да не го ловят болести. В никакъв случай не бивало бебето да се изтегля за врата от водата с обяснението, че така шията му ще стане дълга и красива. Единственото, което се правело при изваждането на бебето от коритото, е да се благославя с думите: „Горе момчето/момата – долу водата!”

Българските мюсюлмани също отдавали голямо значение на обредното къпане на новороденото. Наред с хвърлянето на железен предмет във водата – символ на сила и здравина, сребърна или златна пара – на богатство и берекет, се изпълнявал и един допълнителен обред. Всеки ден от раждането до 20-ия ден добавяли по едно камъче или по една лъжичка вода при къпането, а на 40-ия ден – съответно 40. Това също се правело за здраве и благополучие на детето. При изхвърлянето на тази вода се изричала благословията „Бисмилях!”, като се внимавало действието да не стане под капчук, за да не се разсърдят „периите” (зли женски демони) и да донесат болест на новороденото.
Евреите много държали на първите пелени, в които е повито новороденото след къпане. Те били от нов плат, украсени в синьо или в розово според пола и задължително забодени със синьо мънисто против уроки. Това мънисто присъства и при християни и мюсюлмани под названието „синец” или „бонджук” и се слага обикновено на шапката на бебето. Всички етноси спазвали, а някои техни представители и до днес спазват обичая да не се оставят пелените на бебето до 40-ия ден от раждането му навън след залез слънце, за да не им въздействат зли сили.
Българите не простирали дрехите на бебето върху шипка, защото вярвали, че в нейните клони се крият самодивите, които могат да пратят на бебето обриви, пъпки и болки в корема. За да не го „хване сюргюнът” (стомашно разстройство), мюсюлманите след пране изтърсвали пелените на бебето върху огнището.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН