Сред най-големите загуби безспорно е загубата на новороденото бебе. Ярко потвърждение на това откриваме във вярванията и обичаите, практикувани в семейства с починали деца във всички етнически общности, населяващи нашите земи.
Българският обичай съветва “да се хване нов кръстник”, ако животът на новороденото е застрашен поради смъртта на неговите братчета или сестричета. Това се прави, като на разсъмване бабата оставя детето на кръстопътя, скрива се и наблюдава кой пръв ще мине край него. Именно този минувач, дори и непознат и странник, се поканва да стане кръстник на детето.


Страхът за живота е толкова голям, че традицията позволява да се наруши приемствеността кум–кръстник. Понякога за тази цел е поканван дори човек от друго вероизповедание. В този случай е възможно да се направи символично откупуване на бебето, като новият кръстник се поканва на богата трапеза и се дарява.
Според еврейската традиция в семейство, което е загубило първородно дете, именували новороденото след това момче Меркадо или Меркуда (момичето). Близък на семейството откупувал символично детето, като подменял името му с новото. То имало буквално значението на “откупен”. По този начин се вярвало, че може да се излъже Дяволът и той вече да не познае детето, което е набелязал да погуби. “Откупеното” дете прекарвало няколко дни в дома на “новия” си родител, който в продължение на няколко години след това имал задължението на големи празници да му подарява дрехи и обувки. След като поотраснело, детето питало родителите си защо чичо еди-кой си му прави подаръци. Този въпрос се посрещал с голяма радост, защото се вярвало, че щом детето се досеща, злите сили нямат вече власт над него. По този повод се устройвало семейно тържество, на което се раздавали храна и милостиня за бедните.

Съществува и отделен обичай сред евреите, наричан рихмир (“харизване”). В семейство на първородно дете се организира празненство, на което новороденото символично се откупва от човек с презиме Коен. Това фамилно име се носи от потомците на свещенослужителите в Йерусалимския храм. Сред гостите от едната страна на масата се оставя новороденото, а от другата – някакъв златен или сребърен предмет или монета. Гостът Коен пита бащата: “Кого предпочиташ – детето или златото?” Естествено бащата отговаря, че предпочита детето. Тогава Коен прибира ценната вещ като откуп и благославя детето. На следващия ден бащата изпраща в дома на Коен сладкиш и баница, а в замяна връща откупа.
В мюсюлманския вариант също се открива фиктивна продажба на дете с цел да се излъже ангелът на смъртта Азраил. Приема се, че след това злият дух губи властта си над новороденото, което като че ли в “юридически” смисъл вече е собственост на друг човек. Бащата, който е имал починало дете, "купува" новороденото от бабата или от някой съсед. В такъв случай момчето получава името Салтъмъш (от турски език "продаден"), а момичето – Сатъ (от турски език "продажба").