Всяка държава има различни традиции и обичаи, които се отнасят и за бременната и бебето. Кой не е чувал за погачата, която българите правят на 40-те дни след раждането, или за празненството по повод на прохождането на детето.


Какви са обаче традициите в Китай и как там се пазят и почитат бъдещата или вече настояща майка и нейното чедо?

Открай време семейството е един от основните стълбове в обществото на азиатската държава и създаването на деца се смята за едно от най-важните задължения в живота на човека. Според древните китайци бездетното семейство е застигнато от голямо проклятие. Ето защо има много традиции, свързани с бременността и с раждането на дете. В Китай винаги бременната жена се е радвала на
голяма почит и уважение
Близките й се стараели по всякакъв начин да направят живота й през 9-те месеца колкото може по-приятен. Бъдещата майка се хранела със специално приготвени за състоянието й ястия и пиела отвари от различни китайски билки, които подпомагат развитието на плода. В някои райони на страната се смятало, че ако жената яде не добре нарязани зеленчуци или плодове, това може да се отрази негативно върху нероденото. На други места се вярвало, че ако бременната се храни предимно със светли на цвят храни, детето ще има кожа като кадифе – бяла и гладка.

Много често у нас бъдещите родители правят ремонт на дома преди пристигането на малкото човече. В Китай това не било позволено. Всичко около бъдещата майка трябвало да излъчва хармония и чистота, а майсторите вкъщи не допринасяли за това.
Традиция е още бременната
да спи на легло, под което има няколко ножа По този начин тя ще може да се предпазва от зли сили.
В миналото е имало редица правила за поведението на бъдещата майка. Смятало се, че всяко нейно действие влияе върху плода. Затова бабите препоръчвали на бременната да чете само весели книги, да спи на мек матрак, да се облича в светли дрехи. Напълно забранени били клюкарстването, смехът на висок глас и сексът през 9-те месеца. След като бебето се появи на бял свят бащата изпращал вино на всичките си роднини и познати и чрез това съобщавал новината.
Старите баби препоръчвали след раждането майката да остане на легло по-дълго време. По този начин тя можела да се възстанови напълно. Родилката не бивало обаче да излиза навън в продължение на цял месец. Тя била освободена от всякакви домашни задължения и трябвало да се грижи само за новороденото. Често на възглавницата му се поставял ориз или се завързвали златни звънчета на глезените му, за да го предпазват от зли сили. Хората смятали, че ако детето е много неспокойно, вижда духове, които друг не може да забележи. А ако някой от семейството е болен, майката слагала червени дрехи до креватчето на бебето. В Китай се смята, че тигърът предпазва от зли сили. Затова много китайски момчета на краката си носели обувки с малки тигърчета по тях.
Изборът на име
бил изключително труден. Старите хора вярвали, че името и дори броят на буквите в него определят съдбата на човека. В миналото можели да се срещнат много странни названия. Често ако родителите искали да имат момче, а се е родило момиче, те го кръщавали Зхаоди, което означавало “момиче, което скоро ще има брат”.
Първите няколко седмици след раждането били важни, за да се определи на кой елемент е подвластно детето. Китайците смятали, че светът е подвластен на пет елемента – метал, дърво, вода, огън и земя. Елементът, който ще оказва влияние върху бъдещето на бебето, се познава по годината, месеца, датата и часа на раждането. Мъничетата, които “носели” в себе си повече вода и огън, щели да срещат трудности в живота. Онези, които имали повече вода, трябвало да се пазят от удавяне, а деца с преобладаващ огън – от изгаряне.
На третия ден след раждането мъничето се измивало ритуално. На тържеството се канели акушерка, роднини и близки от женски пол. Детето се къпело в специално изварена за случай вода, в която са поставени билки. Всеки от гостите добавял по малко студена вода във ваничката.
Едно от най-големите празненства по случай раждането на дете се правело на 30-ия ден след появата му
Сутринта се посвещавала на боговете, които трябва да го закрилят и да му осигуряват добър живот. Вечерта се давала богата вечеря за близки и приятели. Родителите подарявали на всички присъстващи боядисани в червено варени яйца, плодове и сладкиши. В Китай червеният цвят е символ на щастието, а яйцата – на плодородието и благоденствието. Гостите също правели подаръци на бебето – златни или сребърни накити, храна, а най-често пари, увити в червена хартия. Бабите и дядовците изразявали своята любов и радост, като дарявали малкото човече с бижута.
Подобно тържество се правело и на 100-ия ден след раждането. Традиционно близките и приятелите носели пиле в дома на детето. Ако ястието било сготвено добре, езикът на бебето се намазвал, за да може в бъдеще то да говори добре.
Повечето китайски деца получавали златен пръстен на първия си рожден ден.
А в деня, в който малчуганът проходи, роднина върви след него с нож в ръка и рисува три линии на земята. Китайците вярвали, че до този момент все още съществуват невидими връзки, които свързват детето с предишен живот. С ножа символично ги разрязвали и това давало възможност то да продължи освободено пътя си към новия живот.