Някога слънцето било най-красивата девойка, на която се възхищавали всички хора. На слънцето най-накрая му омръзнало да гледа около себе си тълпите от ухажори и като се разсърдило, започнало да ослепява очите на всички с ярките си лъчи. Така мюсюлманите обясняват невъзможността да се погледне към слънцето.


За да предизвикат появата на слънцето, евреите в 25-ия ден на месец кислев (декември) празнуват Ханука (празник на освещаването), който може да продължи и на следващия ден. Названието на празника е свързано с обичая на този ден в синагогата и във всеки дом да се запалва ханукия – свещник с осем рамене, в чиито гнезда се поставят свещи. По традиция на този ден се прави едно от любимите за децата лакомства – халва от грис (халва де семола).

Култът към слънцето, което българите наричат Райко, е един от най-древните общочовешки култове. Негови прояви откриваме и в обичайната практика. С лице към слънцето се изричат всички благословии и молитви. С гръб към него се отправят страшни клетви и закани. Водата от първото къпане на новороденото се излива на изгрев слънце с пожеланието: "Както расте слънцето, тъй да расте детето!" След залез слънце не се мете, не се изхвърля смет, не се простират дрехи и пелени. Традицията строго забранява на родилката да излиза извън къщата след залез слънце, защото е застрашена от тъмните сили на нощта. “Моето слънчице” – наричаме нежно детето си, защото именно слънцето е олицетворение на хубост, красота и живот.
В една арменска приказка се разказва, че Арев Арекаг – слънцето, е лъчезарен юноша, който живее в блестящ дворец далеч на изток, на края на света. По цял ден той крачи по небето и вечер уморен и поруменял се прибира в двореца при майка си. Затова залезът по арменски се нарича майрамуд – “влизане при майка”. Тогава тя го изкъпва, поема от водата и го облича, след което го кърми и го слага да спи. На утрото Арев Арекаг отново се впуска в ежедневния си път. Според друго арменско поверие луната (Лусин) и слънцето (Арев) са брат и сестра, деца на бога Арамазд, който им разпорежда да светят на небето, като се редуват ден и нощ. Те теглят жребий и се пада на брата Лусин да свети през деня, но сестрата Арев оспорва жребия и те се скарват. Тогава баща им Арамазд се намесва и разменя ролите им, като за наказание дава на Арев снопче златни иглички и я задължава да ги пръска постоянно, така че да бодат очите на хората и никой да не посмее да я погледне в лицето. Друга версия съобщава, че Арев и Лусин са палави деца и веднъж се скарват. Лусин задърпва от ръцете на сестра си Арев нейната питка. Тогава се намесва майка им, която по това време меси тесто. Тя удря плесница на Лусин и го изгонва. Оттогава Лусин броди бездомен по цяла нощ и все още личат следи от тестото по бузата му. Този мотив за произхода на петната по месечината е добре засвидетелстван и в българската версия.