Този Дядо Коледа понякога направо те влудява – все не можеш да го хванеш кога оставя подаръците под елхата, дори и цяла нощ да се ослушваш за шейната и летящите му елени.


Митичният образ на добрия старец, който тихомълком се промъква в домовете и носи радост, без да търси слава и отплата, не се ражда от нищото. За негов прототип се смята свети Николай Чудотворец. Един епизод от житието му хвърля светлина защо именно той е приет за праобраза на Дядо Коледа. Свети Николай научил за бедственото положение на доскоро заможно семейство от родния си град Патра (днешна Турция). За да не гладуват, трите дъщери на разорения баща били изправени пред избора да продават тялото си. За да спаси момичетата от унижението, свети Николай се промъквал нощем до къщата им и тайно подхвърлял през прозореца кесии със злато.

Една нощ обаче бащата чул шум, бързо станал, затичал се след тайнствения благодетел и го познал – свети Николай по това време управлявал Патарската епархия. Ето как светецът става символ на християнското разбиране за анонимната благотворителност според евангелските думи: „Когато правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом…” (Мат. 6:3-4) 
Децата в Испания пък чакат с трепет не белобрадия старец, а мъдреците от Изтока, които пристигат на 5 януари. На този ден хиляди се събират в градските центрове, за да зърнат празничното шествие при пристигането на тримата влъхви, които раздават лакомства на децата. В предпразничната нощ, преди да си легнат, малчуганите приготвят топло мляко и сладкиши, за да подкрепят влъхвите, изтощени от дългия път, и, разбира се, вода за техните камили. В някои испански градове децата вдигат силна врява – гаранция, че няма да останат незабелязани от щедрите мъдреци.

В Европа Денят на тримата влъхви се свърза още с празнични песни, специални сладкиши и с обичая всяко семейство да изписва на входната си врата с тебешир буквите C+М+В. Това са инициалите на имената на тримата влъхви, но едновременно и съкращение на латинския израз „Christus mansionem benedicat“, което значи „Господи, благослови този дом!”.
Почитта към тримата мъдреци от Изтока се дължи на разказа от Матеевото Евангелие за поклонението им пред новородения Иисус. Те дошли от Персия, Арабия и Етиопия,
водени от Витлеемската звезда, за да поднесат дарове на Спасителя: злато – за Царя, ливан (тамян) – за Бога, и смирна – за Човека. Пътешествието им обаче не минава без изпитание – в търсене на Иисус те се допитват до самия цар Ирод в кой град е новороденият Месия. Щом разбира от тях за знамението, обхванат от ревност и гняв, хитрият властник ги призовава, след като се поклонят на новороденото, да се върнат при него и да му съобщят къде е то. Но в съня им Бог ги предупреждава да не се връщат при Ирод и те избират друг път, за да се приберат в родните си страни.  
Векове след това евангелско събитие тримата влъхви се превръщат в символ на християните от три континента – Азия, Европа и Африка, и съответно получават свои имена – Балтазар (Валтазар), Мелхиор и Каспар.
Според западното предание мощите им от Близкия изток попадат първо в Милано, Италия, а по-късно са пренесени в немския град Кьолн, където се пазят и до днес. Монасите в атонския манастир „Свети Павел” пък съхраняват реликва, която според Преданието представлява част от даровете, поднесени от влъхвите във Витлеем. Тя съдържа няколко десетки златни плочици и 62 парченца смирна и тамян, и се пази в сребърно ковчеже. Духовниците разказват как даровете
все още излъчват удивителен аромат и как светинята е стигнала до тях. Според Преданието самата Божия майка дала даровете на Йерусалимския храм. Четири века по-късно те са отнесени във византийската столица, а през ХV век при падането на Константинопол са пренесени в Атон.

Сандра Керелезова