Правила, режим, принципи – все неща, които свързваме с доброто възпитание и с представата ни за добри родители. Колкото повече си повтаряме като мантра, че постоянството е всичко, толкова повече изпитваме ужасна вина, ако се случи да кривнем от пътя на възпитателните си принципи. А рано или късно това се случва. В действителност няма родител, който да не се е проявявал като „мека Мария”. И едва ли има дете, което да не е получавало лакомства в излишък, да не е оставало до късни доби (независимо че това е гаранция за трудно събуждане и кисело настроение сутринта). Отстъпките и компромисите всъщност са нещо естествено. Така възпитанието се превръща във взаимодействие, а детето научава, че отношенията между двама души са гъвкави, което ще му бъде полезно занапред.

На гости сте у приятелка и тъкмо отпивате от чашата с кафе, когато ставате „жертва” на неочаквана атака – двамата й синове изскачат от детската стая „въоръжени” с ужасни пищящи и святкащи пластмасови пистолети, а по-малкото момче дори изважда воден пистолет и ви напръсква. Домакинята се усмихва извинително и казва: „Какво да ги правиш?! Деца!” „Обличам я в розово, защото по магазините всичко е в розово!”, възкликват много майки на малки дъщери. Питам се: дотолкова ли маркетинг стратезите са притиснали родителите до стената, че да ги карат да купуват онова, което ненавиждат! И да, и не. Проучване на изследователи на европейския пазар стига до извода, че 72% от малчуганите във възрастта от 3 до 6 години определят покупките на мама и татко. „Истина обаче е и че много майки реагират еуфорично на бляскави розови неща, също като малките си момиченца”, смятат експертите. 

Случи се преди месец. Синът ми ровеше из чинията си със задушени зеленчуци и мрънкаше, че яденето изобщо не е вкусно, когато се чух да казвам: „Много бедни деца ще са щастливи, ако им предложат храна като твоята!” Това омразно изречение го бях чувала стотици пъти преди. От майка ми, която се мъчеше да се пребори с моето злоядство като дете. Всъщност време е да приемем, че родителите са част от собствената ни идентичност. Те индиректно (когато не се наместват директно) влияят на избора ни на партньор, на професия, изобщо на житейски сценарий.

Най-сетне! В името на половото равноправие днес много родители нямат нищо против малкото им момче да си играе с кукла, а момичето – с колички. И това е прекрасно. Още на масата за повиване обаче ние – родителите, подхождаме различно към бебето момиченце и момченце. А чрез собственото си поведение му демонстрираме различни полови модели. Ето защо, ако се вгледаме по-отблизо, често ще забележим, че момченцето ползва количката за кукли като транспортно средство, в което да вози конструктора си, а момичето се включва в играта с колички, за да бъде част от групата...  


Повярвайте – случва се и на онези майки, които са убедени, че са „над нещата”. „О, синът ти не се ли престрашава сам да се качи на пързалката?!”, „Трябва вече да прекратиш нощните хранения…” Куп забележки, подхвърлени под формата на съвети или идеи, които всъщност носят едно-единствено послание: „Аз го правя правилно, а ти – погрешно! Аз се справям по-добре!” Приспиване, тегло, хранене, първо зъбче, първи крачки, първи думи – всички те стават средство да поласкаем майчиното си его и препотвърждават убеждението ни, че сме най- или поне по-добрите родители. 

Нямаме ли си друга работа, вместо да се надпреварваме помежду си? Ами явно не – поне докато цялото ни внимание и усилия са концентрирани върху детето.

Любителите на къмпинг летуването прекрасно го знаят. На първата си ваканция като родители те решават, че традициите не бива да се нарушават. И за пореден път избират свободата на къмпинг почивката. Скоро обаче реалността ярко им показва, че се налага някои стари навици да се променят. Може би този миг на осъзнаване ще ви споходи на първия купон с дерящо се от плач бебе на ръце или пък когато се радвате на гостуващата ви приятелка, защото… си мислите как ще се изкъпете на спокойствие, докато тя да стои при прохождащия ви син. И тогава идва проблясъкът… Нищо не е както преди! В живота ви е настъпила кардинално нова ера и е безсмислено да хабите енергия в самозаблуждения, че нещата са постарому. По-добре вложете сили в намирането на стратегии за справяне с новия ритъм на живот с бебето.

„Когато стана родител, ще отделям много време за детето!”
Това е реплика, която принадлежи най-вече на бъдещите татковци. Те не само го казват, но и искрено го вярват. И така стават жертви на собствените си представи за предстоящия живот с детето. През 9-те месеца бъдещият баща става по-чувствителен към партньорката си, умилява се от гледката на сладки бебета на улицата и т.н. След появата на бебето обаче съчетаването на работа и семейство се оказва далеч нелека задача и така времето, отделяно за малчугана, все недостига.