Из архива на "9 месеца", брой 225 

Евгени Иванов е български волейболист. Роден е на  3 юни 1974 г. в София, висок е 210 см и тежи 98 кг. Негов първи треньор е Николай Адамов (ЦСКА). Евгени Иванов играе на поста централен блокировач. За представителния ни тим има 233 мача. Наричан е Пушката заради силния му сервис. Създател и собственик е на първата частна организация, занимаваща се със спортен мениджмънт, маркетинг и обществено здраве в България –  „АСЕМ Груп" ЕООД. Евгени Иванов развива авторски проекти, свързани с профилактиката и грижата за детското здраве, участва активно в национални кампании, подкрепящи детско-юношеския спорт, и популяризира физическата активност за цялото семейство като здравословен начин на живот.

 

Започнах да тренирам, когато бях на 12 години, като преди да започна с волейбола, съм тренирал и много други спортове – плуване, баскетбол, футбол, стрелба, лека атлетика още от 9-годишен.

В детските си години бях много диво дете, може би заради това ме записваха на всевъзможни спортове. Закърмен съм със спорт от ранна детска възраст.

Волейболът е… Първоначално беше поредната прищявка, после беше своеобразно задължение (бях ученик в спортно училище), докато не се превърна в професия. Аз съм такъв, какъвто съм, заради и благодарение на волейбола.

Имам медали… Получил съм много медали от национални и от чужди първенства, в които съм се състезавал, но най-ценни са златният от Световното първенство за младежи в Кайро през 1991 г. и бронзовият от Световното първенство за мъже в Япония през 2006 г.

Висок съм само 210 см.

Псевдонимът Пушката се появи още в детските ми години по време на една тренировка.

Семейството ми е най-важното нещо за мен. Единственото, за което съжалявам, е, че заради волейбола е трябвало да правя много компромиси с него.

Когато играя, ставам като „кон с капаци“. Съществуват само топката, мрежата и противникът. В нито един друг аспект в живота ми до момента не съм изпадал в такова състояние на пределна концентрация и целеустременост.

Храня се… Не се ограничавам от нищо, но и гледам да не прекалявам. Опитвал съм се да спазвам някакви хранителни режими, но не се чувствам добре – не са за мен диетите.

Определям се като спокоен, търпелив, честен, отговорен и отзивчив човек.

През свободното си време… За съжаление, то става все по-малко, но когато го имам, се опитвам да съчетавам семейството, хобитата ми и спорта, тъй като продължавам да спортувам при всяка възможност.

Децата за мен са най-голямото богатство и радост, те са бъдещето. А и според мен децата ни показват какви хора сме били и какви хора сме ги направили.

Ежедневието ми преминава… в работа, свързана със спортната агенция, която основах и която се занимава приоритетно с детски спорт и здраве.

Вдъхновяват ме добротата и ентусиазмът в хората да вършат добрини, както и мотивацията им да не се отказват, когато се сблъскват с препятствия по пътя си.

Черпя енергия от позитивното мислене, което ме зарежда с енергия. То е неизчерпаем източник, като само от хората зависи да се зареждат и презареждат.

Застанах до „Майки за донорството”, защото децата са най-голямото богатство. Ако бих могъл да помогна с каквото и да е за тази благородна кауза, бих бил много щастлив.

 

Разговора проведе Даниела Граховска