Честото хълцането е жизненоважно за новородените. Учени установиха, че рефлексът помага на бебетата да се научат да контролират дишането си.  За тревожните родители, едно хълцащо бебе може да бъде източник на притеснения. Здравните специалисти обаче успокояват, че бебетата хълцат, за да се научат как да контролират дишането си, пише онлайн изданието на „Дейли мейл“.

Преподаватели от Лондоснкия университет включват 217 бебета в своето проучване, сред тях 13 с упорито хълцане. Използвайки електроди на главите си, те идентифицират важните мозъчни вълни, задействани от всяко хлъцване. Те установяват, че хълцането причинява внезапно движение на диафрагмата, така че мозъчните вълни могат да тренират бебетата как да контролират този мускул.

„От личен опит знам, че жена ми наистина се притесняваше, когато бебето ни хълца. Притеснявахме, че е досадно и ненужно за бебето, но тези открития предполагат, че има основателна причина за хълцането при малките деца“, казва д-р Лоренцо Фабризи, старши автор на изследването.

„Дейността в резултат на хълцане може да помогне на мозъка на бебето да се научи как да следи дихателните мускули, така че в крайна сметка дишането да може да се контролира доброволно, като движи диафрагмата нагоре и надолу.“, пояснява той.

Бебетата в утробата започват хълцането още през девета седмици от бременността, а недоносените бебета могат да прекарват по 15 минути на ден в това. Изследователите проували бебета на възраст от 30-та до 42-ра седмица, от които 10 хълцали докато са будни, и три хълцали по време на активен сън.

По време на проучването е поставян сензор върху корема на всяко бебе, за да записва хълцането му и електроди върху скалпа, за да следят мозъчната му активност. Така са открити три вълни в мозъчната кора на бебето, като авторите на изследването вярват, че първите две показват, че бебе открива физическите свойства на хълцането.

Вдишването на въздух при бетата, означава свиване на диафрагмата, подобно на спринцовка, за уголемяване на гръдната кухина, така че налягането й да падне и въздух да влезе в тялото. Издишването отпуска диафрагмата, така че въздухът да бъде изтласкван.

„Като възрастни може да желаем да контролираме дишането си, за да се гмурнем под вода, да забавим дишането си, за да се успокоим, ако сърцето ни бие от тревожност или поемете постоянен дъх след бягане, бетата обаче те първа ще учат това“, казва още в подкрепа на твърденията, Кимбърли Уайтхед от Лондонския университет.