“10/16” не е “Стани богат” и Драго Симеонов не е Ники Кънчев. Но има нещо общо между тях – и двамата са радиоводещи в “Дарик” и успешно пробиха на ТВ-екрана в телевизионните игри. Водещият на шоуто “10/64” по “Канал 1” Драго Симеонов е роден през 1976 година на първия учебен ден. “Точно заради съвпадението на първия учебен ден и рождения ми ден обикнах училището. Там винаги беше забавно. Чувствах се добре в класната стая, носейки бонбони за почерпка на целия клас. Нямам братя и сестри, но понякога си фантазирах, че имам кака и го заявявах съвсем сериозно на хората около мен. В повечето моменти обаче бях доволен, че съм едно дете: всички “блага” бяха само за мен!” Малкият Драго бил изключително лакомо дете

“Не че съм ненаситен, но съм много нетърпелив, когато стане време да се храня. Първата ми дума? Нещо средно между “мама” и “ядене” – казал съм “мам-ам”! И без това хапването неизбежно беше свързано с майка ми.

И сега, когато съм гладен, ме гложди огромно нетърпение и безпокойство – примерно седнал съм на масата в кухнята, тенджерата къкри пред очите ми, а аз мисля за опасността случайно да се размина с чинията и лъжицата. Мама ми е разправяла, че като съм бил бебе, е било същото – тя приготвяла пюрето, а аз през цялото време съм ревял, все едно че ме е било страх някой да не ми го изяде.”

Днес Драго е известен като виртуозен спец по приготвянето на вкусни спагети, от които честта да опитват имат само най-близките му приятели. Кръстен е на дядо си по бащина линия Драгомир. Имат обаче различни фамилии Той е Драгомир Господинов Симеонов, а целият им род се казвал Господинови. “Когато дядо се ражда, неговият баща бил на фронта. Майката казала на брат си: “Иди запиши детето в общината. Искам да продължи името на леля ми Друмка. Да бъде записан Друми Симеонов Господинов.” Този чичо на дядо ми подпийнал радостно по пътя и внезапно решил, че името Друми не му се нрави. Отсякъл: “Драгомир ще се казва!” Като стигнал в общината, взел че объркал и презимето, и фамилията. Оттогава родът вместо Господинови се казва Симеонови.”

Записали малкия Драго в детската градина срещу Химическия факултет в Лозенец, за да е близо до местоработата на баща му. “Татко бързо се е отказал от тази идея, понеже разбрал, че не може непрекъснато да дебне от прозореца на факултета кога синът му ще реши да си тръгне от градината. Правел съм това без да ми мигне окото... Затова отраснах вкъщи. Като отиваха на работа, ме заключваха у нас, чак сега осъзнавам колко рисковано е било това.”

Баща му е от Пловдив и именно в Града под тепетата малкият Драго прекарвал безгрижни летни ваканции. Имах детство, подобно на филма “Таралежите се раждат без бодли”. Бях хлапе, което винаги носи в себе си любима играчка – един спечелен на стрелбище пластмасов индианец, боядисан в цветовете на войната. Никога не съм имал оръжия сред детските ми играчки – пушки, прашки. Единственото изключение бе пистолет, стрелящ с топче за пинг-понг. Той обаче твърде скоропостижно ми беше отнет от родителското тяло с вечния аргумент – мерки за безопасност. Бързо бях разоръжен. (Смее се – бел. авт.) Когато бях дете, нямаше кой знае какво за случване и гледане, ето защо всичко минаваше много фантазьорски. Всичко се измисляше, за да стане интересно.” Веднъж 16-годишният му братовчед го завел заедно с други по-малки хлапета на забранен филм. Разпоредителката допуснала в киносалона само порасналия братовчед. “Ние се принудихме да отидем в съседното кино, където даваха съветски филм – пълна скука... След прожекцията отново сме заедно, братовчедът енергично разказва сюжета и видимо е много доволен. А ние какво – можем ли да останем по-назад и да признаем колко тъп е бил нашият филм? Започнахме импровизирано, един през друг, да съчиняваме съвсем различен екшън-сюжет... Все едно се бяхме наговорили. Накрая братовчедът остана с провесен нос. Бяхме успели да му внушим, че сме прекарали по-интересно.”

Когато бил на 4 години, Драго съвсем точно знаел коя професия му е на сърце. “Исках да стана конструктор в “Лего”, който измисля нови къщи. Най-великата работа на света! Седиш пред огромни кошове с конструктори и кубчета и по цял ден майсториш нещо – така си го представях. Дори писах писмо до фирмата, в което им предложих да има “каубойско” и “индианско” “Лего”. Бях нарисувал как трябва да изглеждат индианците и каубоите – с шапки и яздещи коне.” След като от “Лего” не отговорили на кандидатурата на Драго за работа в компанията, той се вдъхновил от съвсем друго поприще. Мечтаел съвсем сериозно да е един от Седморката на Блейк, повлиян – както всички негови връстници – от сюжета на излъчвания тогава популярен телевизионен сериал. “По цял ден се телепортират и стрелят и нищо конкретно не работят, а компютърът върши всичката “черна работа”. Гривните за телепортиране правехме от среден лист на тетрадка.” Мечтаел си и за радио. “Самичък си правех на касети радиошоу със смешки: исках да приличам на Шкумбата, чийто прочути записи се разпространяваха с огромен успех.”

Преди пет години Драго Симеонов попада в “Дарик-радио” почти случайно, след конкурс. “Явяваш се, изпробват те дали ставаш в “боева обстановка” и... ако ставаш – оставаш.” Водещият на “10/64” има и любопитен ранен телевизионен опит

“Като хлапе ме снимаха за “Лека нощ, деца” и други детски предавания. Режисьорите работеха с много хъс – първо Видослава Гъркова, а след това Рута Киселова–Евстатиева. “Кариерата” ми на телевизионна звезда приключи, когато станах на 10 години. Тогава ме “пенсионираха”. Съучениците много ми се подиграваха, като ме гледаха в детските сериали. “Еееей, Лека нощ, деца-а-а-а, глей го па тоя!”

Като дете Драго участвал и в детско телевизионно състезание при кукловода Велико Бодуров. Централна фигура в предаването била кукла-коминочистач, имало два отбора от по три деца. “Всичко беше много режисирано, помня, че нашият отбор загуби, затова играта ми се стори нагласена. Слава Богу, в “10/64” нещата са съвсем прозрачни... и вълнуващи.”

ДРАГОМИР СИМЕОНОВ

  • Завършил е немската гимназия и културология в Софийския университет.
  • Журналист в “Дарик-радио”, водещ на следобедното предаване.
  • На ТВ-екран е от по-малко от година.
  • Голямата му страст е киното. Първия филм, който гледа, е румънският уестърн “Трансилванци и петрол” – в лятното кино в Пловдив, по време на една ваканция.
  • Носител е на Олимпийския огън през лятото на 2004 г.
  • Левскар!