Според традиционните обичаи на чехи и словаци името на детето се избирало на кръщенето, защото се вярвало, че ако някой го научи преди този ден, това ще донесе нещастие на новороденото. Изборът се правел от родителите или от акушерката. В словашкото село той бил толкова ограничен, че в семейство с 5–6 деца от един пол изпитвали истински затруднения с личните имена. Странните имена, които предизвиквали насмешка, били отредени за незаконородените деца. Сред тях са били Спиридон, Емерих, Пуденциана, Каин, Давид.
Словаците рядко наричали детето на името на някой от родителите му заради поверието, че това може да му причини нещастие. Чехите не робували на подобни предразсъдъци. Първородното дете носело името на кръстника, второто – на бащата, третото – на дядото, а останалите – на съответния светец според календара.
И за двете общности предпочитани имена са Бартош, Михалек, Зденек, Хеленка, Марта, Вацлав, Барбара, Марек, Робек, Оленик, Беднарик, Симон.