В съзнанието на българина съществува имагинерен триъгълник – пари–слава–господство, чийто първомодел може да се потърси в историята на евреите. Преводът на някои от най-разпространените в миналото и днес еврейски лични имена съдържа именно това послание. Такива са имената Дамян (“победител”), Сали (“принцеса”), Сара(йя) (“княгиня”), Регина (“кралица”). Днес те се употребяват и от младите българи, но извадени от историческия и религиозния контекст, който ги е породил сред евреите. Същият факт се наблюдава и при имена от латински произход, като Глория, Виктория, Виктор, Максим(илиан) (“най-велик”), които се възприемат като особено модни. Единствено с преводното си значение се обяснява и употребата на някои напълно непознати в българската история имена като Едгар (от англосаксонски произход със значение “благоденстващ”), Ерик(а) (от норвежки произход със значение “господар”, Родерик (от германски произход със значение “прочут, силен”, с производни Род(н)(и), Роден), Роланд (от германски произход със значение “прочут по земята”), Роберт(а) (от германски произход със значение “прочут” и производните Робин, Боби).
