Обичта към гората и нейните “обитатели” – дървесните видове, можем да открием в такива старинни имена като Горан(а), с производни Горил, Горин(а), Горян, Гора, Горица, Горка. В съвременността като че ли се предпочита латинското название на гората – Силва(на), с производни Силвия, Силвина, Силвестър, Силвестра. Участниците в традиционния обреден реквизит като явор, ясен, дъб и ела, чийто смисъл откриваме в личните имена Явор(а), Ясен(а), Горун(а), Ели(н)(а), Елкин(а), Елко, Елка, Елика, Елчо, Елица, Елкана, Елкена, днес отстъпват водещото си място. Популярни стават имена като Евелин(а) (от германски произход, със значение “лешник”), Прюнел(ла) (от латински произход, със значение “слива”), Памела (от гръцки произход, със значение “мед”), Ливия (от латински произход, със значение “маслина”), Лаура, Лора (от латински произход, със значение “лавър, дафина”). Единствено върбата все още е на мода, но не като Върбан(а), с производни Върбанко, Върбенка, Върбил(а), Върбин(а), Върбица), или Ива, Ивалин(а), с производните си Ивет(а) и Ивон(а).