Мариана Векилска – водеща на “Тази сутрин” по бТВ Потомката на майор Векилски е родена на “царско” число (11 април 1974 г.), но не вярва в царе и принцове на бял кон, които грабват девойката и заживяват честито в двореца. Днешното семейство е сложна съвкупност и ранните бракове не са препоръчителни, твърди телевизионната водеща, с право определяна като най-ярката утринна звезда на родния телевизионен екран.

Живее цял живот във фамилна къща с родителите си, дядото и бабата Мария (на която е кръстена), със сестра си и дъщеря си. Неизбежните поколенчески търкания са почти избегнати, защото “… умираме един за друг и много се обичаме”, казва Мариана.

Не глезено, а обгрижвано дете съм била, понеже майка ми и баща ми са ме чакали няколко години. Затова привързаността е основната характеристика в нашето семейство. Помня първите две жертви, които майка ми и баба ми направиха за мен, и те обясняват всичко. Тъй като много плачех и не исках да ходя на детска градина и на лагер, баба ми стигна дотам, че постъпи на работа в градината, за да е близо до мен! Но аз пак отказвах да ходя, понеже нейните смени се падаха все в друга група… А майка ми ходеше на детските лагери като възпитател, само и само да не ми е тъжно за нея!

Мариана се поотпуснала чак когато станала ученичка. Била абсолютна отличничка, но не заради симетрията в бележника, а защото се стремяла да достави удоволствие от успехите си на майка си Цветана и на баща си Борис. От предучилищна възраст до трети клас ходела на английски и пиано. Цял живот са я учили да бъде перфекционист и максималист.

В тези ранни години изглеждах по-различно от днес. Мама ме подстригваше винаги късичко, с едносантиметрово бритонче, много често криво. Като си гледам снимките, изпадам в ужас. Е, все пак тогава и модата беше такава, стил Лили Иванова…

Мариана и сестра й Десислава (с 5 години по-малка от нея) поразително си приличат – като близначки. Не помнят като малки да са се съревновавали за родителската обич.

Не съм ревнувала при раждането на Деси. Родителите непрекъснато ни повтаряха, че много ни обичат и двете поравно. Когато някоя от нас се нуждаеше от нещо да й се купи, винаги се купуваха два артикула – за да не се сърди другата сестра (дори и предметът да й е излишен). Ние винаги сме знаели, че родителската обич е разпределена между нас поравно. Днес бих препоръчала на младите родители една по-хитра тактика. Както се знае, всяко дете е егоистче и се бори да е единствен притежател на цялата любов на мама и татко. За да се избегне “конкуренцията” между децата в семейството, родителят трябва да подшушва, тайно и редовно, на всяко от децата си, че обича него повече от другото, и така “социалният мир” ще се запази. Децата ще са спокойни, няма “да се борят” за родителското внимание, понеже ще са убедени, че имат “монопол” върху него. По този начин всяко от децата ще заобича, освен родителите си, своето братче или сестриче, без да ги възприема като врагове. Такава е моята “семейна дипломация”. (Смее се – бел. авт.)

Едва 21-годишна, Мариана ражда своята дъщеря Габриела, която вече е на 8. Бременна в третия месец, тя се разделя с тогавашния си съпруг Георги, който днес е футболист в Германия.

Имахме 5 години щастлива връзка, преди да се роди Габи. За сметка на това бракът ни изтрая само 6 месеца. Беше детска работа, много бяхме млади. Габи никога не е живяла с баща си, но пък си има много голямо семейство и всички колективно участваме в отглеждането й. Когато бях бременна, бях прекалено малка, за да бъда майка. Все още бях дете самата аз. Бях и сама. Не можех да проумея защо всичко това ми се случва. Имах много идилични представи за нещата, затова преживях реалността доста тежко. От друга страна, точно детското и наивитетът у мен ме спасиха от тотално разочарование и депресия. Бях абсолютен оптимист и знаех, че нещата ще потръгнат. Което и стана! Семейството и децата трябва да се създават в зряла възраст, след като се ориентираш в живота и в очакванията си спрямо бъдещата брачна половинка. Жената след 25, а мъжът около 30 – това е добрата възраст за брак. Защото в живота не е като в приказките – идва красивият принц на бял кон, грабва девойката и заживяват в двореца дълго и щастливо. Самата аз държа много на кариерата си в телевизията, но искам да имам още две деца!

Габи си сложила лак за нокти за първи път, когато била тригодишна. Веднъж, едва проходила, грабнала куп гримове на майка си и седнала пред огледалото. Безпогрешно успяла да употреби всяко мазило по предназначение. Не сбъркала дори молива за устни с молива за очна линия. Габриела вече врънка майка си за мобилен телефон, но Мариана все още отказва – заради доброто възпитание.

Как я възпитавам? Ами всички ние го постигаме заедно. При Габи прилагам хубавото от собственото ми възпитание, стремейки се да коригирам пропуските. Дадох я на детска градина много рано, още нямаше 4 години. Реших, че трябва да отрасне в конкурентна среда, за да стане отрано самостоятелна. От личен опит знам, че да живееш в затворен похлупак само с близки, които никога няма да те обидят или наранят, те лишава от защитни механизми. На мен ми беше трудно в началното училище. Ето, при Габи това го няма – тя е много по-контактна, отколкото аз бях на нейните години, винаги е лидер сред другите деца.

По време на интервюто провеждаме бърза телефонна “справка” с майката Цветана, за да попълним правилно пъзела от най-ранното детство на Мариана.

Родила съм се малокалибрена – 2.500 кг. Не съм могла да суча. Майка ми се е тревожела дали няма да остана без зъби, защото много късно са ми поникнали – на годинка и един месец, но лекарката казала: “Човек без зъби няма, запомни!” За сметка на това съм проходила рано – на 7–8 месеца, а първата ми дума била “баба”. Научила съм се да ходя на гърне на 5–6 месеца, защото не ми е харесвало да съм оцапана в пелените. Тогава нямало памперси (пелени за еднократна употреба – бел. ред.). Била съм “бойно бебе” – с рани, драскотини и подутини от любознателност. На прощъпалника съм взела писалка и една блуза на майка ми. Любимата ми играчка е куклата Мая. Все още я пазя. Дядо Мраз ми я донесе, когато бях на една година. Днес, като си я гледам, ме успокоява.