Понеже познавам лично зъбната фея, Дядо Коледа, част от джуджетата и няколко вълшебници, които се появяват деликатно около креватчетата на новородените, за да орисват хубаво бъдеще, знам, че сред актуалните пожелания много върви „…и да пее като Тео…”. Абсолютно разбираемо – той пее прекрасно. 


Аз обаче знам още неща за него, защото той умее и да разказва.
“Започвам с една трагична история. Аз съм второто дете в семейството ми. Първото е починало малко след раждането. Майка ми е родила момченце през 1978-а и изобщо не го е видяла, казали са й, че е починало, но не са й го показали.

Слава Богу, че аз съм се родил здраво дете – на 26 юли 1980 г. Появил съм се и като юлски Лъв много съм ревал.”
Всъщност си пеел, а близките ти са си мислили, че си ревял...
“Възможно е така да е било, но явно съм пеел абсолютно ъндърграунд неща, които никой не е разбирал. Майка ми ми е разказвала: „Дундуркам те и искам в един момент лекичко съвсем несъзнателно да те изпусна, ама със засилка към пода.” Бил съм доста ревливо бебе.”

Майка ти ли те е гледала или те е прехвърлила на някоя баба, дето не е искала да те изпусне на пода?
“Роден съм в Стара Загора, но щом свършеше учебната година, от юни до началото на септември, бях все при баба.” 
Имал си мечтаното село? Ти знаеш ли колко приятели казват: „…Аз нямам село!”, а ти си си имал цели две!
“Аз имам две, даже на моменти и едно трето село като бонус – Тулово. То е голяма разпределителна гара. Любимо ми беше там да си оставя багажа и да отида на гарата – с часове да гледам влаковете. Сядах на пейка като някой Мунчо и гледах как минават влаковете. Много обичам миризмата на траверсите и понеже бях общително момче, измислях разни игри, сприятелявах се с местните деца. На големите гари има кутии, на които натискаш едно копче и като кажеш нещо, се чува из цялата гара до края на коловозите... Редовно ходехме на последния коловоз и говорехме глупости на цялата гара, но... това са рисковете на “живото предаване”.
Всъщност отгледала ме е баба ми – майката на майка ми, която живее в село Оряховица.”
Сигурно си имал прекрасни преживявания?
“Помагах например в заколването на животните.”
А?!
“Имах някакъв див плам в очите, някакъв зловещ ентусиазъм... за мен беше удоволствие и малък празник, когато трябваше да заколим кокошка или заек. Даже съм пробвал да заколя и прасе.”
Нека да минем към по-сърдечни теми... Бил ли си влюбен в детската градина?
“Имам много мрачен любовен спомен оттогава. Бях на 5 години, но вече можех да пиша. Имаше една много хубава Лили – аз явно съм я харесвал и й написах “Скъпа Лили, ще се оженя за теб.”
Колко мило!
“Мило ли? Сгънах бележката и я омотах с конец. Явно съм доверил за това на някого и след 15 минути тази бележка бе прочетена на глас пред всички. А аз потънах в земята.”
Имаш ли други забележителни спомени?
“Детството ми мина основно в стопанския двор при баба ми. Реално съм отраснал на село в стопанския двор на т.нар. ТКЗС, защото баба ми и дядо ми работеха там. Баба беше с особен статут в селото. Нали знаеш как се гледа на кръчмаря? Е, тя беше нещо подобно, защото работеше в... сладкарницата. Бирата и лимонадите идваха при нея. И тя като човека с меда решаваше на кого, кога и какво да остави. Тя – Ганка Сладкарката, беше на особена почит сред съселяните си. А аз съм нейният внук и цял ден бръмчах около нея. Носех на хората лимонади, бири и покрай баба ми ядях пасти...
После назначиха баба за домакин в ТКЗС, понеже тя е много организирана и практична жена, може да върши много неща наведнъж, и то висококачествено. Тя ме вземаше сутринта със себе си, отивахме в стопанския двор и оттам до четири и половина следобед изобщо не знаеше къде съм. Аз ходех до мелницата и там помагах. След това търчах из стопанските постройки, където имаше и животни. Блъскало ме е теле. Аз го чуках с една пръчица по рогата и то като ме бутна с глава, влязох под някакви железа...
Във всяко ТКЗС имаше огромен резервоар, в който се смесваха с вода разни химикали, за да се пълнят цистерните и след това да се пръскат лозята и другите насаждения против болести. Аз отивах при резервоара, от който пълнеха цистерните, и сменях стареца, който беше на крана. Казвах му, че оттук нататък вече съм аз и той тръгваше да си пие ракията с трактористите. Аз съвестно изпълнявах задълженията си – идваха с пръскачки, аз ги пълнех, затварях крана...”
Според мен....чиста случайност е, че се занимаваш с музика...
“Чиста случайност е, че съм... жив. Сериозно.”
Добре де, а как се стигна до музиката?
“Историята за кандидатстването ми в музикалното училище е интересна. Имахме на село една немска овчарка, изключително злобно куче – ухапа 7 души, а мен ме ухапа два пъти. Тези кучета хапят много бързо. За една минута правят няколко пробождания. Отивам да кажа “Довиждане” на кучето, защото на следващия ден е първият учебен ден...”
На кучешки ли му казваше “Довиждане”? 
“Даже на чист немскоовчарски! Целият пременен, отивам да му кажа чао, защото на другия ден имах изпит за музикалното училище и бях решил да свиря на барабани. Отидох до кучето, помилвах го по главата и вероятно, отпускайки си ръката надолу, съм минал покрай ухото и носа му и то направо ми смля ръката. Аз се разпищях, а дядо ми, за да дезинфектира раната, изля отгоре бутилка ракия. Бях примрял от болка. До вечерта бях в болница, шиха ме, а на следващия ден бях на изпит в музикалното училище. Бях подготвил две песни – едната със сигурност беше на Лили Иванова, тогава много слушах Лили Иванова, Васил Найденов и Тодор Колев. Вероятно като малко момче още не ми е бил мутирал гласът и ми е било по-лесно да пея женски песни. Започнах първата песен, но забравих коя беше втората. През лятото си бях измислил мелодия върху стихотворението “Аз съм българче” на Иван Вазов. И го пеех с “оперна” постановка... Звучеше много хубаво, звънливо – като малкия Майкъл. И в този момент на безизходица реших да изпея тази моя композиция. Пеех я, а сред зрителите майка ми кършела ръце, слушала и си казвала: “Само да ми слезеш ти, аз какви шамари ще ти извъртя...” Но пък за мой късмет аз бях първи в списъка – с шестица!
Освен това имаше и изпит по ритмика – трябваше да повтаряме разни ритми, но аз с дясната ръка не можех, защото бях в гипс... Иначе съм изявен десничар и лявата ръка ми е само за симетрия... Въпреки това с нея се получиха нещата. Така, едва ли не на “куц крак”, т.е. с превързана ръка, си взех изпита в музикалното. Първи при това!”
Явно музиката не е случайност в живота на Тео въпреки невероятните му приключения в селото на баба му, телетата и другите животни.
Доказателство е и фактът, че след първия  самостоятелен сингъл “Аз и ти/Ти и аз” и дуетното парче с Невена „Всеки път обиквам те” сега сребърният финалист от първото bg издание на Music Idol представи и сингъла “Вече нямам план”, който има и клип. Точно това е причината феите да продължават да орисват новородените: “...и да пее като Тео!”