Личните имена винаги са носели някакво историческо послание, свързано със семейството, рода или общността.От траките сме наследили обичая да се дават по три имена на детето, като по този начин се вписват и имената на бащата и дядото. Тази традиция се спазва и днес в Закона за гражданската регистрация и в Закона за българското гражданство. Това важи дори за извънбрачните деца, непризнати от бащата. Тяхното презиме и фамилия се записват според традицията, но не по бащина, а по майчина линия (презимето и фамилията на дядото по майчина линия).
Естествено е влиянието на римляните и старите гърци върху именната ни система. Имената на техните богове и владетели често пъти присъстват и до ден-днешен. Така например двама римски императора са оставили своите имена – Валентин (със значение „здрав, силен”) и Антоний (със значение „господство, добродетел, правда и мъдрост”). Две от най-често срещаните имена са от гръцки произход: Александър („покровител”), и Ангел („вестител”).
Част от римското наследство е свързването на името с месеца от календара. Така се появяват Марта, Мая, Юлия, Августина. Българските мюсюлмани също спазват тази традиция до днес. Който се роди в месец мухарем (първия месец от мюсюлманския календар) получава името Мухарем. Деца, родени в месец сафер (втория месец), са наричани Сафер, Хасан, Хусеин, Фатима, Ашир, Ашире...
В именната ни традиция са запазени до днес и имената на българските владетели от рода Дуло Кубрат и Аспарух. В името Кубрат е заложена идеята за събирането и обединението, а името Аспарух според ирано-аланския си превод означава „белият конник”. Името Крум, със значение „понасящ страдание”, днес намира и своите женски аналози: Крумка и Крума.
Напоследък се наблюдава интерес към името Преслав(а) и Пресиан(а), които все по-често се избират от родителите.
Безспорно е наследството, което оставят славяните в българската именна система. То се открива в редица сложни лични имена с първа или втора съставка „слав”, „бран”, „мир”, „вой”, „люб”, „мил” и др. Сложните лични имена се образуват по различни начини: от съществително+съществително(Богомир), от съществително+прилагателно Красимила), от прилагателно+съществително Добромир), от прилагателно+прилагателно Радмила), от прилагателно+глаголна част Добродан), от глаголна част+съществително(Владимир), от съществително+глаголна част(Богдан), от местоимение+глаголна част(Всевлад)... Предпочитанията към тези имена са свързани с характера им на пожелание: детето да бъде мило, мирно, славно, обичано и т.н. В това отношение съвременните родители се превръщат в истински именотворци, но техните „импровизации” не винаги са сполучливи. Примери за това са имена като Милдана, Карамила, Бранимил...
Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН
