Всяка религиозна система е оставила трайни отпечатъци върху именната система на своите поддръжници. В българските етнически територии живеят от векове представители на християнството, юдаизма и исляма. Имената на боговете и светците се дават на новородените с пожеланието Бог да ги закриля. Ако искате да нарече детето си на името на сина Божи Иисус Христос, можете да избирате между имената Христо, Христин(к)а, Хрис(т)(к)а(о), Хризстозко, Христен(а), Христан(к)(а), Христица. Всички те са със значение от гръцки език “помазан, миросан”.
Интересно е името Христофор, което в превод от гръцки език означава “който носи Христос у себе си, поклонник на Христос”.
Твърде общи по смисъл и значение са имената на старозаветните (еврейски и християнски) и ислямски пророци, като Авраам (“баща на много потомци”) и Ибрахим, Илия (“сила божия”) и Илиаяс, Яков (“който замества”) и Якуб, Мойсей (“посредник”) и Муса, Давид (“Божие слово”) и Дауд.
По същия начин изповядващите исляма често избират името на Пророка, на негови близки сподвижници и родственици. Наричат децата на имената на пророците по волята на Мохамед, който е казал: “Давайте на вашите деца имената на пророците!” Името се среща и с транскрипциите Мухам(м)ад, Моамед, Мухамад, Мухамед
