Празниците на отделните народи са фиксирани в техните календари. В древността тези календари са били съобразени с астрономическите представи на хората, с климата и с региона, който те населяват. Прабългарите са се ръководели от 12-годишен лунен календарен цикъл, в който всяка година е означавана с името на някакво животно - мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овен, маймуна, кокошка, куче и свиня. Често името на детето, родено през съответната година, се е смятало за предопределено. С названието на годината, в която са родени, се обясняват имената на българските владетели Тервел, Персиан и Калоян.

Особеност на еврейския календар е, че под влияние на вавилонците той се изчислява на базата на лунната, а не на слънчевата година. Затова обикновената еврейска година има 12 месеца, равни на 354 дни. Половината месеци имат по 29 дни, другата половина - по 30. Названията на месеците са тешри, хешван, кислев, тевет, шеват, адар, нисан, ияр, сиван, тамуз, ав и елул. Месецът е промеждутък между две новолуния, като денят на новолунието - Рош ходеш, се е приемал от жените като полупразник и те са избягвали домакинска работа, за да бъдат плодовити и многодетни.

За мюсюлманите годината на преселването хиджра поставя началото на мюсюлманското летоброене от 26 юли 622 г. Техният древен календар също е съобразен с движението на луната, а месеците носят названията: І мухаррем, II сафар, III Рабиюл-еввел, IV Рабиюл-ахир, V Джемазиюл-еввел, VI Джеимазиюл-ахир, VII Реджеб, VIII Шабан, IХ Рамазан, Х Шеввал, ХI Зилкадде, ХII Зилхадже. И при мюсюлманите са разпространени лични имена, свързани с месеца на раждане, като Рамадан, Рамазан, Резжеп, Шабан.