Гостоприемството има почетно място в традиционната култура на всеки народ, особено когато в дома има новородено бебе, а периодът са дните около Нова година.
Възможно е първият “чужд” човек, който посети бебето, да е непоканеният, странникът, непознатият, ненадейният гост. Той задължително винаги и от всички е приеман в дома. Според вярванията на населяващите нашите земи божествените пратеници и дори самият Господ имат навика да се предрешават в странници, скитници, бедняци, просяци и да посещават изненадващо дома. Те преценяват хората и ги награждават или наказват, в зависимост от това дали при тяхното посещение са ги приели, подслонили и нахранили.


В това отношение характерна е молитвата на евреите, с която равинът приключва всяка служба: “Благословен да бъдеш ти, благословени да са семейството ти, народът ти и чужденецът, който живее сред твоя народ!”
Арменците вярват, че ако гостът те завари на трапеза и ти го поканиш да я сподели, новороденото момче, като порасне, ще има красива годеница, т.е. благоразположението на госта ще се предаде и на Господ, който ще те възнагради за гостоприемството ти. Те внимателно слушат пожеланията, отправени към новороденото, защото вярват, че те ще се сбъднат.

Роднините, съседите, близките приятели предварително се канят във връзка с някакъв семеен или религиозен празник (раждане на бебе, даване на име на новороденото, годеж, сватба, Великден, Курбан Байрам, Песах и т.н.). Мюсюлманите наемат специален човек – кахведжи, който обхожда домовете, разнасяйки кафе, за да покани близки и познати на семеен празник. Християните също имат свои посланици, които с бъклица вино и прясна погача калесват (канят) на гости. Задължение на домакините е да посрещнат госта и да го нагостят. Задължение на госта пък е да донесе някакъв дар, да уважи трапезата, като се храни на нея. Абсолютно задължително е да се оставят пари при новороденото бебе.
В миналото във всяка еврейска къща отстрани на входната врата е имало метална тръбичка (мелуза), в която се поставяли написани на пергамент началните думи от Шема-та (религиозните поучения в юдаизма). Всеки домашен гост, който влиза или излиза от дома докосва с ръка мелузата и след това целува пръстите си. Мелузата символизира Божията благодат и се смятало, че предпазва къщата от нещастие. Раждането на дете в семейството е безспорен повод да се покани празничният (ритуален) гост. В деня на тържеството той посещава дома “по право”, “по традиция” – това обикновено е някой от възрастните родители (баба и дядо), кумовете, братята и сестрите на младоженците. Арменците винаги носят някакъв подарък, когато отиват на гости. Най-често това е нещо за ядене. Ако някой от гостите е бил в чужбина, носи дар – армаган, на стопаните.
Навсякъде по нашите земи на особена почит са междусъседските отношения. Доскоро отделните къщи и дворове са се свързвали помежду си с малка вратичка в оградния зид, наричана комшулук. През нея хората си услужвали с вещи, които им липсват, разменяли си добри думи и пожелания, споделяли свои радости и болки със съседа, без да са от значение неговата вяра и език. Така малкият проход се превръщал в мост на разбирателство и приятелство. Евреите имат и специална поговорка по този повод: “Добрият съсед е повече от брат и братовчед!”