Георги Тошев – водещ на ТВ-предаването “Другата България”

Късно дете си – когато си се родил, майка ти е била на 40, а баща ти към 50?
Не съм късно дете, а съм дете на късни родители. Няма “ранни” и “късни” бебета. Всяко дете е навреме, стига да е родено в хармония и с любов.

Какво означава “късни родители”?
Че тяхното “навреме” не е съвпаднало с това на другите. Сестра ми и аз действително се появяваме точно навреме – след като майка ми и баща ми са се наживели в своята бохемска младост, станали са личности и с годините са осъзнали, че искат да остареят заедно. Благодарен съм им, че съм раснал в дом с атмосфера.

Георги Тошев е роден на 2 март 1969 г., а сестра му Мариана – на 11 декември 1967. И двамата проплакали в “Шейново”, тъй като семейството тогава живеело на ул. Сан Стефано, преди да се премести във фамилно жилище в квартал “Бъкстон”. Майка им се казва Евгения Тошева, но нито Мариана, нито Жоро са наследили нейната професия – историк. Бащата Коцо, лека му пръст, е немски възпитаник и имал афинитет към езиците.
Навремето малкият Жоро тормозел сестра си, като до припадък пускал на първия им касетофон най-новите песни на чужди “прогресивни” състави, които старателно записвал от “Пулсиращи ноти” на радиото. Детската стая била облепена с плакати на “Абба”. Всъщност из целия фамилен апартамент редовно отеквал силен детски смях...

...заради грамофонните плочи с приказки (имах ги всичките) и “живите книжки” – фантастичните обемни картонени илюстрации, които ни купуваха от Чешкия център. Сякаш чрез тях у мен се зароди вкусът към театъра. Събирах цялата махала, правехме театрални постановки в коридора. Познайте кой неизменно беше режисьорът... (Смее се – бел. авт.) За лошите ми навици също е виновен театърът! Бяхме във втори клас и всеки понеделник гледахме “Телевизионен театър” по телевизията. Помня, че даваха една много сериозна драма, в която главните герои се развеждаха и всички актьори палеха цигара от цигара. На другия ден “поставихме” същата пиеса на балкона вкъщи. Вживях се, тъкмо беше моят монолог, когато хлапетата от двора почнаха да крещят: “Го-шо пу-ши! Го-шо пу-ши!” Аз замръзвам с две-три запалени цигари в ръка, а мама Жани гледа отдолу десет деца, включително своето, и всичките пафкат. Почти изпадна в несвяст... После обаче не ме наби, понеже имаше друга изпитана система на възпитание – красноречиво мълчание. Вместо да ми се скара, на другия ден на закуска просто гледаше през мен, игнорираше ме, за да ме накаже с укорително безразличие. И това работеше – впечатлявах се и си вземах бележка.

Малкият Тошев обаче също не оставал по-назад и прилагал перфидни методи за психологично въздействие над родителското тяло. Знаел, че с традиционния хленч не би постигнал целите си. Правел друго – просто лягал ничком, направо на улицата, пред съответния детски магазин. Нямало как да го помръднат, освен ако не му купят лелеяната играчка.

След инцидента с пушенето мама премести театралните ни представления в мазето, където придобихме вид на завършена трупа. И пак реквизитът ни изигра лоша шега, понеже за едно представление се наложи да надупчим захвърлени в мазето гуми. Оказа се, че били много необходими на някого, вследствие на което домоуправителят ни измести извън “охраняемата” зона на блока и ние започнахме да изнасяме представления на детската площадка под открито небе. Летният ни театър обаче не се получи. Днес бих тълкувал феномена така – нямахме кулиси, зад които актьорите да тръпнат в очакване на излизането си на сцената. Загуби се митологията. И тогава баща ми сглоби параван за куклен театър и аз заобичах този жанр. Във втори клас отидох на прослушване в драмсъстава на Двореца на пионерите. Харесаха ме, но бях твърде мъничък, за да играя зад високия параван. Но режисьорката реши проблема – даде ми роля в куклената пиеса “Красимир на пет години”. По-височките деца играеха с кукли зад паравана, а аз, малкият, рецитирах отпред. До днес помня текста. Като поотраснах, се прехвърлих в драмсъстава и там научих страшно много. Със сестра ми започнахме и да спортуваме – тя художествена гимнастика, а аз лека атлетика.

Децата в семейството никога не били ограничавани в избора на занимания. Съвсем близо до дома им се намирал кукленият театър и те не пропускали премиера.

Родителите ни не ни “насочваха”, както правят амбициозните майки и бащи. Създаваха афинитет, за което съм им благодарен.

Георги е бебе и някак неочаквано за майката идва време за прощъпалник. В жилището няма кой знае колко подходящи предмети. Мобилизират се спешно съседи и приятели и всеки донася каквото му попадне. Събират се най-невероятни вещи. Пускат Жоро и той без колебание хваща компаса. Символиката се изяснява едва когато порасналият г-н Тошев става ТВ-лице на предаване за пътешествия.

Като ме е родила, майка ми не си е мислела, че някой ден ще бъда годен за показване пред голяма аудитория. Нейните приятелки и колежки успели да й внушат, че едва ли не има бебе уродче – бил съм с несъразмерно голяма глава и когато ме разхождала в количката из Докторската градина, близките й били любопитни да ме видят. Тя гордо вдигала сенника, а физиономиите на жените се изопвали и те съчувствено й казвали: “Спокойно, Жани, нищо му няма, ще порасне и ще се оправи!” Слава Богу, мама не развила фобия... (Смее се – бел. авт.)

Като малък Жоро понякога прекарвал ваканциите в Луковит, където живеели дядо му Георги (на когото е кръстен) и баба му Стефания.

Бях само на 5. Завели ме на нивата извън града. Скарали ми се за нещо дребно и аз съм направил фасон. Тръгнал съм към къщата, без те да ме забележат, сам съм пресякъл неохранявания жп-прелез, минал съм през целия град и после съм се скрил. Баба ми и дядо ми страшно се притеснили – отвлякоха внучето! Търсели ме из целия град. Лудото притеснение изчезнало, когато съм решил да престана да се сърдя и съм се появил при тях. Но на баба ми за един ден й побеля косата.

Къде и кога си бил за първи път в чужбина – преди да започнеш да пътуваш по света с “Другата България”?
В Прага. Бях на шест, когато обиколихме Чехия с влак. Най-много ми харесаха часовникът със светиите и Карловият мост.
Кога порасна?
Най-напред с вземането на паспорта, а втория път през 1997 – годината, в която почина баща ми. Тогава осъзнах, че човек трябва да казва нещата навреме.

Мирогледът на Георги Тошев
Българското семейство днес е най-добре да има...
...две деца. Не вярвам на приказки от типа “Нямаме пари, затова нямаме деца.”

Съпрузите трябва да имат дете, когато...
...е, не когато са “най-млади и най-плодовити”, не и когато подредят живота си и улегнат в професията”. Да отгледаш дете е свобода и човек трябва да е вътрешно свободен, за да стане родител. Останалото е бит.

Разводът
Само при нетърпимост. Иначе съм консервативен по отношение на брака.

Обичам...
…червено вино и да спя в самолет.

Георги Тошев – накратко
Роден град – София
Образование: средно – 35-а гимназия, висше – българска филология
Работни места в печатните издания: вестник “24 часа” (на два пъти), вестник “Континент”, вестник “Дневник”, списание “Едно”
Работни места в електронните медии: Радио Франс Интернасионал (“Скука” – не е характеристика на медията, а името на предаването, което води), бТВ (автор на поредицата “Другата България”)
Брой посетени страни: 85