Надали съществува етнорелигиозна общност, която да не е запазила в традиционните си вярвания и практики елементи от древната магия на началото.


Първите часове и дни от живота на новороденото са изключително наситени с пожелания за добро начало, което да предопредели по-нататъшния му житейски път. Когато се роди дете, традиционните българи внимават в каква поза ще го поставят в леглото или в люлката. Ако най-напред го сложат на лявата му страна, ще бъде левичар, ако го положат на дясната, ще е десняк. Ако се остави по гръб, ще е мързелив човек. Ако се остави по корем, ще е бавен, тромав, повлеклив човек. Веднага след раждането детето трябва да се претегли на кантар, за да не хваща магия. В по-стари времена, както повелява древната римска традиция, бебето се оставяло на земята или върху слама, – да вземе живителната сила от тях.

Българските мюсюлмани и до днес натриват бебето със сол, за да не се поти и да не мирише лошо. В някои села въпреки религиозната забрана за употреба на свински продукти родителите (подобно на българите) намазвали новороденото със свинска мас, за да е здрава и красива кожата му.
Интересни са първите часове от живота на детето при някои европейски народи. Поляците поставяли новороденото до печката, за да бъде къщовник, да държи на дома. Стриктните германци тупали бебето по гърба, за да изплаче по-силно. Веднага след раждането бащата засаждал плодно дърво. По това как расте дървото следели и развитието на детето. Когато детето се разболявало, първо лекували дървото, а после и детето. Сред баските бил разпространен обичаят кувада. В деня след раждането на бебето неговият баща лягал на легло и символично преживявал родилните болки и мъки на своята съпруга. Така той приобщавал детето към себе си и го признавал за свое. Италианците имали обичай, щом започнат родилните болки на жената, да излязат на двора и много бавно да колят една кокошка. Те вярвали, че животът напуска птицата, но изпълва детето. Португалците били убедени, че ако дете се роди с дълги уши, ще доживее дълбока старост. Ако се родят близнаци, по-големият става ясновидец, като порасне, а майка му добива магични способности да лекува и най-тежки болести. Белгийците внимателно оглеждали новороденото, търсейки белези по неговото тяло, които предвещават бъдещата му съдба. Така например, ако то има бяло петно по ноктите, вярвали, че като порасне, ще стане безстрашен воин. Ако по време на първия си сън бебето спи с разтворени крака и ръце, ще бъде щедър човек, а ако е свито на кълбо – скъперник. Ако новороденото се лигави, докато спи, непременно ще стане певец, като порасне. Изключителна радост предизвиквала рижавата коса на бебето, защото според вярването то е белязано от Бога с много щастие. Ако бебето е с гъста къдрава коса на челото, ще стане учен като порасне. Британците дарявали бебето непосредствено след раждането. Първият дар бил щипка сол – това е здравето на тялото и на духа. Вторият дар е сурово яйце – изобилие и безсмъртие, а третият дар е хляб – благата на живота.

Каквото и наследство да се приеме, първите мигове живот винаги остават в паметта най-вече на майката и на бащата. Дано новородените французойки не помнят традиционната песен, с която близките са ги посрещали! А тя е: “Една дъщеря все още е нищо. Две дъщери са достатъчно дъщери. Три дъщери са прекалено много. Четири дъщери и една майка – пет дявола срещу бедния баща!”