Според традиционните народни вярвания всичко, което расте по земята, е дар от Бога. Божи дар са тревите и билките, които лекуват. Божие творение са и цветята, които украсяват момините коси и калпаците на ергените.


От векове цветята съпътстват празничния живот на българина. С китка се калесва (кани на сватба), с китка се канят кумовете за кръстници, накичват коледарите, сурвакарите и лазарките. Розата (трендафил или гюл) е най-честата украса не само на двора и къщата, но и на стопаните. Трендафилът е символ на хубостта, младостта, жизнеността, любовта и съвършенството. Той е надарен и с магичната сила да пази тайна или да предава споделено желание на добри духове, които ще го изпълнят. Водата от първото къпане на новороденото  се изхвърля под трендафил – за да е красиво бебето като цветето. В корените на трендафила се заравят косите от първото подстригване на детето, за да са красиви и привлекателни като цветето. С пръчка от трендафил се отбулва невестата в деня на сватбата – за да е желана винаги от съпруга си.

Интересни са поверията на българите и за кукуряка. Според вярванията той прогонва съня и умората. Когато изпращали някой на дълъг път, поставяли кукуряк в калпака му, за да е пътникът бодър.
Във всяка китка задължително слагали и зелени листа от здравец и бръшлян. Китка от здравец, превързана с червен конец и с малка златна паричка, се окичвала над люлката на новороденото за здраве и богатство.

И днес на Бабинден невестите и акушерките си разменят китки със здравец, завързани с червен конец. Във водата на първото къпане на новороденото задължително се поставя здравец с пожелание за здраве и против болест и магия.
Още от дълбока древност бръшлянът се е възприемал като символ на дълголетие и добро здраве. С него се свързва поверието, че Св. Богородица го е прокълнала никога да не дава плод, затова понякога го наричат юдинско растение, тъй като в неговите корени се криели юдите. За да не се предизвика гневът им, всеки, който бере бръшлян, трябвало да остави в корените му някакъв дар – хляб, монета или конец от дрехата си. Бръшлянът намирал широко приложение и в народната медицина. Хората носели амулети от бръшлян, като от клонките му правели малки кръстчета, които връзвали на шията си или окачвали на вратите на къщите си против масови епидемии. Люлката на новороденото се украсявала с бръшлян, който да пази от болести. Мъжът и жената пиели чай от бръшлян против безплодие. С отвара от листата на растението  бременните жени миели косите си против косопад. Той помагал и против ревматизъм.
Пелинът е една от билките, които всеки задължително трябвало да носи в пазвата си през Мръсните дни (25 декември – 6 януари). Младите невести и бременните жени можели да перат през този опасен период само ако са пуснали стрък пелин във водата. До 40-ия ден след раждането лехусата носела в пояса си пелин срещу злите сили и навите. Тя завързвала китка от пелин върху люлката на детето срещу магия или проклятие.
Външният вид на имела и неговата растителна характеристика (той е вечнозелено паразитно растение, което вирее увито по дъбови, орехови и други дървета, има жълти цветове на кичури и бели лепкави плодове с големината на грахово зърно) го превръщат в символ на живота и безсмъртието. Имелът се свързва с множество практики и обреди. Когато се бере, на негово място трябвало да се остави конец или паричка – знак на благодарност към самодивите, които са го направили лековит. Вярвало се е, че всеки дом, в който има имел, ще е дарен с щастие, а неговите стопани – със здраве и благополучие.
Седефът е особено полезен за родилките. Той се е консумирал смачкан, за да предпазва от болести и родилна треска. Със стръкове седеф се кичели леглото на родилката и люлката на новороденото срещу уроки и зли сили. Особено полезен се смятал седефът за децата до тригодишна възраст, които го носели закачен на дрехите си, за да ги предпазва от изтравици (обриви).