Много родители решават за запишат детето си да учи нещо допълнително – извън обучението в детската градина и в училището. Възможности бол: балет, пиано, цигулка, рисуване, танци, спорт... По принцип идеята е хубава. Колко често обаче избраното занимание съвпада със заложбите и интересите на детето?


Когато детето само е избрало заниманието и настоява родителите да го запишат, значи иска да изпробва себе си. В такъв случай не му пречете – нека да опита, стига да не е прекалено скъпо. Не след дълго ще стане ясно колко траен и силен е бил интересът му. Често обаче първоначалният ентусиазъм бързо се изпарява и всичко приключва.

Мое познато момиченце се запали да свири на ударни инструменти. Родителите – медици, се чудеха как да го разубедят. За тяхно облекчение след няколко урока то само се отказа. Все пак понякога се оказва, че взаимоотношенията с учителя не са добри. Тогава се налага да се изясни – това ли е единствената причина за отказа от заниманието.
Истинско изтезание за децата обаче е, когато определен вид хоби им се натрапва от родителите. Показателен пример. Катя, 8 год., има твърдо разписание: понеделник – народни танци, вторник – пиано, сряда – английски, четвъртък – балет, събота – пак английски. Резултатът – буря от тикове на лицевите мускули. За огорчение на майка си (“Момичето трябва да има грациозна походка...”) Катя си призна, че балетът не я влече особено, а и учителката е много строга и взискателна...

Друго дете – момиченце на 4 год., бе заставено да взема уроци по труден чужд език. Като последица от силното напрежение то започна да се изпуска по голяма нужда.
Дългогодишният ми опит ме е убедил, че дори и да ходят с желание на уроци в определена област, някои деца не издържат на натоварването и отреагират с различни патологични симптоми. В тези случаи се налага родителите да потиснат амбициите си и без отлагане да вземат решение в полза на психичното здраве на своето безспорно обичано дете – да го освободят от излишното бреме!
В детска възраст при някои хронични заболявания се препоръчват определени занимания. Те обаче трябва да са съобразени с възможностите на детето. Целта е да се поддържа у него положителен емоционален тонус. Не само това. Чрез стимулиране на компенсаторните способности се противодейства на комплекса за малоценност и на депресивните настроения.
При други болестни състояния има противопоказания за насочване към определен вид дейност или спорт – например на детето, което страда от епилепсия, не се препоръчва плуване. Кое може и кое не може, ще реши лекуващият лекар...

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог