Няколко възрастни жени и трима млади кандидат-татковци седят и нетърпеливо потропват с крак пред родилното отделение на САГБАЛ "Св. София". Никой не говори, в коридора цари гробно мълчание.
Млада лекарка излиза и тримата мъже едновременно скачат, но тя няма новини за тях. "Докторке, да знаете Невена роди ли вече?", осмелява се да попита една от жените, "Аз съм майка й, четири часа седя тук… никой не ми казва какво става". "Всеки момент, не се притеснявайте", успокоява я лекарката и слиза надолу по стълбите. Нови 20 минути мълчание. Единият от мъжете е залепил нос на стъклото и се опитва да види благоверната си по коридорите… Вратата отново се отваря, този път е д-р Валентина Григорова, завеждащ "Родилно отделение" към болницата. Тя
носи добри новини
за нетърпеливия татко: "Момиченце, цели 51 см, съпругата Ви е добре, оперирахме я, всичко е наред и сега си почива." Мъжът като че ли всеки момент ще заплаче: "А тя как е, как е?", повтаря непрекъснато и сякаш не чува уверенията, че секциото е минало без усложнения. Новоизлюпената майка е една от 5-те жени, които д-р Григорова е оперирала днес. Според лекарката днес при раждането лекарите помагат на бъдещите майки много повече, отколкото в края на XX век. В миналото докторите и акушерките са оставяли природата сама да свърши по-голяма част от работата. Д-р Григорова разказва как преди 30 години в началото на нейната практика била разпределена в Сливенската окръжна болница. На едно от първите й дежурства късно вечерта от далечно турско село пристигнала млада първескиня (жена, която ражда за първи път). Бъдещата майка имала много силни болки, но раждането вървяло добре. Бебето било обърнато с дупето надолу (т. нар. седалищно предлежание). Лекарката се приготвила за тежко дежурство, била по-притеснена от раждащата… може би щяло да й се наложи да извърши първата си операция… Опитната акушерка обаче казала на младата д-р Григорова: "Докторке, ти сега стой тук,
твоята работа е нищо да не правиш
Така и станало. Няколко часа по-късно бебето се появило на бял свят по съвсем естествен път. "Ако днес тази жена беше дошла при мен, незабавно щях да я оперирам", усмихва се д-р Григорова.
Към 9-ия месец около 95% от децата са обърнати с главата надолу и така остават до раждането. Това е т. нар. главично предлежание и е най-добрият вариант за майката и за бебето. Обикновено в такива случаи раждането протича по нормалния начин. Ако малкото човече е в тази позиция, рядко се прибягва до цезарово сечение. Секцио се извършва по-често, когато бебето е със
седалището надолу
"Има различни видове седалищно предлежание - едното е, когато крачетата на бебето са свити до гърдите му", обяснява лекарката. При другия вид краката са спуснати надолу към таза, може само едното краче да е тръгнало в тази посока, а другото да остане свито към гърдите. Случва се малкото човече да застане и напречно с корема или пък с гърба към таза на майка си. Обикновено в тези случаи се прибягва до цезарово сечение.
"Когато разберат, че бебето им е в седалищно предлежание, някои майки се стряскат, почват да плачат, притесняват се", разказва лекарката. Има и такива, които се опитват сами да накарат детето да се обърне. Търсят се врачки и знахарки…
Този вид предлежание не означава 100% раждане със секцио. "С цезарово сечение или не, майките няма от какво да се страхуват", успокоява д-р Григорова. "Във всички етапи на раждането ние прилагаме упойки." Най-често жените се ужасяват от болката, чували са какви ли не истории. Но съвременното акушерство позволява жената
да се наслади на момента
в който за първи път се среща с бебето. Лекарите споделят, че в началото бъдещите майки са много уплашени, но след успешния край на раждането признават, че не е било толкова страшно. Епидуралната упойка е ефикасен начин за обезболяване. След като се постави, болката почти не се усеща. Поради невежество или предразсъдъци много бременни се страхуват от нея. "При постъпването си в родилното отделение някои жени категорично отказват да им се приложи анестезия, но в средата на раждането повечето ни молят да им поставим упойка", обяснява лекарката. "Появата на бебето не е инквизиция, а и съвременната жена не ражда така, както се е мъчила нейната прабаба."
