Банална интернет справка доказва, че когато не използват приятелското Хайго, половината хора го изписват Хайгашод, а другата половина – Хайгашот. По паспорт е с д, но той не се сърди на тези, които обеззвучават името му. Просто самият човек е достатъчно звучен, че да бъде обеззвучен.
Срещата ни започва с езиково-исторически увод. В името му е кодирана славата на двама прочути арменски царе – Хайг и Ашод. Хай(г) означава “арменец” – арменците наричат родината си Хаястан, а Ашод е царувал през средните векове, в най-разцветните за страната му времена.


Диша ли? чудели се всички дни наред около кошчето на дебеличкото бебе, проплакало на 28 януари в разгара на лютата варненска зима на 1953 година. Майка му Аросяк (името означава Зорница) дълго чакала тази рожба. Отгледала сина си у дома, без да го дава на детска градина – била шивачка и работела надомно. Трите деца на сестра й станали само на хартия братовчеди на Хайго. Отраснали са заедно в София и толкова се обичат, че все едно са му братя и сестра. Казват се Сампад и Едуард (близнаци) и Вержин – тя е малко по-голяма от тях. “Те всички живеят в САЩ, бях им на гости в Ню Йорк и беше много трогателно, понеже не се бяхме виждали десетилетия. Не са музиканти, но преуспяват – единият продава свръхскъпи килими, а другият е в часовникарския бизнес. Мама и леля вдигнали сватбите си в една и съща седмица. Всъщност двете сестри са женени за двама братовчеди. Майка ми е варненка, баща ми е от Пловдив, техните родители са преселници от Турция и Гърция – идват тук, спасявайки се от кланетата в Османската империя и геноцида.”
Горд с произхода си Хайгашод търсил по картата анадолското село Еверег, сегашно Девели, откъдето е дядо му по майчина линия. Другият му дядо Хайгашод идва от Одрин, а баба му Дирохи е от Гюмюрджина, Гърция, сега Комотини. “Баща ми е роден в Пловдив през 1908 г., когато България получава независимостта си, затова го кръщават Азад – това означава свободен. Моят син също се казва Азад. Баща ми владее български по-добре от арменски, а когато аз бях малко момче, беше точно обратното. Говорех смешен български, както се казва “гарабедската”. Бърках родовете, понеже в арменския език няма мъжки и женски род. Първите години в училище бяха пълен цирк, много ми се смееха, когато ме вдигнеха на дъската да ме изпитват. По-късно ме приеха в Музикалното училище. В класа бяхме двама арменци – Вартан и аз. В час непрекъснато си подсказвахме на арменски и никой не можеше да ни хване. Бях палав, съвсем не отличник, но пък винаги любимец.”

Цигулка, китара, виола и пиано били инструментите, на които Хайгашод Агасян последователно е свирил. “Реално обаче първият ми скъп музикален спомен е един детски акордеон с 12 копчета, съхранен вкъщи и до днес. Имам го от шестгодишен, когато се наложи да лежа цял месец в ИСУЛ заради бъбречна болест. Наближаваха зимните празници и лекарите търсеха за новогодишната програма деца, които свирят, пеят и рецитират. Тогава аз взех акордеона и минах по всички стаи да веселя болните деца. Свирих “Тръгнал кос”.
“Хайго много хубаво пее на балкона всеки ден го слушаме – защо не го заведете на прослушване?” – с този съвет на съседите (семейство Радуилски) към родителите започва кариерата на бъдещия музикант. Хайгашод е бил само на три. Баща му, който по професия е бил счетоводител, но цигулката му е била слабост, го поверил на видната специалистка по пиано г-жа Ебщайн. “Помня как тя натискаше клавишите, а аз до нея трябваше да изпявам всеки тон. Мисля, че я впечатлих! Започнах с цигулка, понеже цената й ни беше по джоба. Пиано получих едва през 1970 г., след като татко почина. Купихме го с парите от спестовната му книжка. Струваше 500 лева, беше докарано с ТИР от Източна Германия. Прекрасен инструмент, на който свири и синът ми. В ерата на Бийтълсите пък на мода излезе китарата. Баща ми непреклонно забраняваше у дома да се появява такъв инструмент, но все пак леля ми донесе една дървена китара от Армения
Много съм й благодарен, понеже това умение неизменно “ме спасява” в концертната ми дейност – когато няма пиано, си акомпанирам на китара.” Хайгашод Агасян е завършил Музикалната академия, специалност виола, при това с отличие. Насока за това му е дал отново съсед – музикалният педагог Трендафил Миланов.
“Аз бях раздвоен между свиренето и писането на музика Надделя второто. Минах през много елитни оркестри, дори като студент съм свирил в Западен Берлин с Херберт фон Караян... но през цялото време в мен напираха мелодии. Аз непрекъснато пея по улицата и въпреки че околните се чудят дали съм нормален, не мога да го спра. Нито да го обясня...“
Другата му голяма любов е театърът, за който го открива режисьорът Андрей Калудов, търсейки музиканти за “Ромео и Жулиета”. Младежкият театър става първото работно място за Хайго. “Ако за нас, студентите от Консерваторията, концертът беше рутина, за колегите от ВИТИЗ всяко представление беше празник. Когато свирех в театъра, аз летях. Даваха ми малки роли, но по-важното е, че Младежкият театър ми даде среда. Там се запознах с Недялко Йорданов, с когото сме велик творчески тандем, с Искра Радева, която първа изпя моите песни “Искаш със теб да останем добри познати...” и “Не остарявай, любов”, с Аня Пенчева, с Ваня Цветкова, с Володя Смирнов...
Успехът ме споходи в зряла възраст и, слава Богу, понеже ако е преждевременен, може да е пагубен за по-младия човек – да го демотивира за творчески труд. Изобщо добрият музикант се гради от ранното детство. Не може да станеш звезда на 20, ей така, изведнъж... Смятам за най-голям успех своя наследник. Синът ми е роден в Айтос, където живееха родителите на жена ми. Също както моята майка, съпругата ми имаше проблеми със задържането и реши да роди при близките си. Азад проходи точно на 1 година, но аз работех в София и пропуснах знаменателния момент. Всички казват, че ми е одрал кожата. Учи в Музикалната гимназия. Жена ми също е пианистка. Стремя се да мотивирам сина си да остане в България и да се занимава с призванието си. Не ми е лесно, понеже у нас стойностната музика не се цени.”

И забавните, и детските песни, написани от Хайгашод Агасян, се превръщат в шлагери:

  • “Не остарявай, любов”
  • “Добри познати”
  • “Бог да пази България”
  • “Светът е чудесен”
  • “Трудна възраст”
  • “Молитва”
  • “Хей, приятелю, здравей!”

    Хайго е автор и на театрална и филмова музика. Недялко Йорданов го нарича “Щуреца Хайго”, а Михаил Белчев – “Необходимия човек”.