Сигурна съм, че много от вас са преживели моменти, в които децата ви са ревнували от братчетата и сестричетата си или от партньора ви. Искали са вашата обич и внимание на всяка цена и са показвали капризно поведение, за да ги получат. Разпознахте се, нали? Децата винаги са много изобретателни, когато става въпрос да спечелят любовта на своята майка. В тази статия ще обърнем внимание на ревността при най-малките. Ще дискутираме една асоциация, за която много от вас не са се замисляли, а именно връзката между ревността и поставянето на граници.
Какво е ревността?
Ревността може да се определи като чувство, което се причинява от неосъзнат страх от загуба, пренебрегване или изоставяне. При децата често се наблюдава страх майката да предпочете братчето, сестричето или някого друг. Според някои теории на лаканианската психоанализа страхът от загуба (на някого или нещо) е един от най-архаичните човешки страхове. Той е толкова нормален, колкото и конструктивен за изграждането на човешката идентичност.
Откъде идва страхът от загубата?
Преди да се появи на бял свят, детето живее 9 месеца в утробата на майка си, където е непрестанно свързано и зависимо от нея. Тя напълно осигурява физиологичните му нужди като хранене и дишане. Не по-малко важни са психологичните и емоционалните нужди от обич и закрила, които също са му дадени от майката. Представете си един съвършен свят, в който детето не полага никакви усилия. При нормална и здравословна бременност всичко му е поднесено на тепсия. Идилията свършва с раждането, когато детето трябва да започне своя земен път.
Първите месеци в живота на едно дете
Въпреки че идиличният период завършва с поемането на първата глътка въздух, майката продължава да бъде неотлъчно до детето. Тя е на негово разположение денонощно седем дни в седмицата. Бебето свиква, че мама живее за него и то е център на нейното внимание. Нещата започват да се променят, когато то трябва да тръгне на ясла, да бъде поверено на баба и дядо, защото мама се връща на работа, или когато трябва да посрещне нов член на семейството. Винаги има един момент в живота на всеки човек, независимо колко млад е той, когато той се сблъсква с истината, че невинаги цялото внимание на вселената ще бъде за него.
Какви са реакциите?
Логично е реакциите да бъдат отрицателни. Разочарованието, недоволството, плачът, взискателността и капризите са поведения, до които най-малките често прибягват, за да изразят своето страдание и несъгласие, че мама е обърнала внимание на някого друг. Сигурна съм, че като майки, може да допълните този кратък списък с ярки и изобретателни примери. Както вече се посочи в увода по-горе, децата са много креативни, когато стане въпрос да се състезават за обичта и вниманието на своите майки.
Нормална ли е ревността?
Може би много от вас се питат дали детето им има право да демонстрира подобни поведения или дали е нормално то да ви ревнува от други близки. Отговорът е да. Не само че е нормално, но е и конструктивно. Ревността помага на децата да се съхранят и развият като уравновесени и здрави личности. Ревността като чувство е етап от човешкото развитие, през което те задължително трябва да преминат. Причините са много. Ще поставя акцента на две от тях.
- Ревността като осъзнаване: осъзнавайки, че не всичко в живота му се полага и се случва без особено усилие, детето започва да си дава сметка, че за да получи нещо, трябва да направи усилия и да го заслужи. То трябва също да има добро поведение и да показва уважение към околните.
- Ревността като начало на поставяне на граници: може би много от вас не са се замисляли, но един от най-големите подаръци, които може да направите на вашето дете, е да го научите да си поставя граници. Това поведение започва да се развива, когато вие самите му поставяте граници. Границите са от изключително значение, защото показват на най-малките докъде могат да стигнат в своите изисквания и колко да позволяват на околните да изискват от тях. Всичко има цена, която човек заплаща, за да получи това, което иска. Околните също трябва да платят цена, за да имат вниманието на детето. Тази цена е символична. Тя не се измерва в пари, а в приемането, осъзнаването и разбирането на идеята, че на тази земя има още няколко милиарда човешки същества, с които трябва да се съобразяваме, независимо дали това ни харесва, или не. Появата на братчето е нещо нормално и детето трябва да се съобрази с тази новост. По същия начин то трябва да приеме, че мама обръща внимание на татко и баба и дядо не са на разположение, когато то пожелае.
Как да реагираме, когато детето не приема границите?
Няма дете, което да не може да приеме границите, поставени от родителите. Някои деца имат нужда от повече време и настояване. Това са моментите, в които родителят трябва да отстои своята позиция и да покаже на детето, че въпреки че отказва да изпълни неговото желание, то няма да бъде пренебрегнато или изоставено. Задоволяването на всички желания невинаги е синоним на любов. Отказът на една прищявка не означава пренебрежение или липса на внимание. Както неведнъж съм подчертавала в минали материали, възпитанието започва още от първите месеци от живота на бебето. Фактът, че речта на най-малките не е развита, не означава, че не разбират какво се случва около тях. Напротив – именно това е моментът да се постави основата на едно здраво и уравновесено детско развитие.
Запомнете:
- Чувството на ревност е нормално и конструктивно. Използвайте неговата поява, за да покажете на детето колко важни за неговото развитие са границите.
Снимка: Pexels (Free stock photos)
